"Калки" Гор Видал, вместо сбогом

Вчера привърших "Калки" на Гор Видал, запълних един дългогодишен читателски пропуск и се почувствах много удовлетворен, без да подозирам, че днес ще достигне до мен вестта за кончината на автора й.

Все съм в плен на най-емоционалните впечатления, защото романи като този не чета, а изживявам. По свой начин и понякога ми са необходими години за да достигна до основното послание, но ще напиша няколко думи за книгата.



Теди Отинджър е пилот - изпитател и залязваща медийна звезда, с тежки финансови проблеми, авторка на скандалната книга "Надраснала майчинството" и майка, която дължи крупна издръжка на живеещите при бившия й съпруг деца. Положението й е отчайващо преди да получи поръчка от "Нейшънъл сън" да напише материал за Джеймз Кели, самообявилия се като Калки - аватар на Вишну, който вещае скорошен край на света.

По-късно ЦРУ чрез д-р Ашок се опитва да я вербува, но тя не се поддава, а и Калки има други планове за нея. Да я направи свой пилот в коронната си мисия на разрушител на "железния век, века на злото, епохата на Кали".

Американският войник взел се за божество, не просто въобразил си, че има право да реши съдбата на цяло човечество, а и реално придобил възможността да извърши това.

Една от десетките богати метафори в контекста на която може да се чете този многопластов роман.

Напрегнат политически трилър и остра сатира, най-злъчна, като, че ли към тайните служби преди падането на Желязната завеса. Действието се развива по времето на американския президент Джими Картър, до преминаването й в катастрофическа и постапокалиптична антиутопия.

Поставените екологични проблеми, въпроса с пренаселението, задкулисните игри на тайните служби и нарко-картелите са валидни и до днес. Не по-малко опасни от края на седемдесет са и екзотични религиозни култове, някои от които могат да бъдат и гибелни. Доста след написването на "Калки" имаше случаи и то не в САЩ, а у нас, когато се появи уж преродения Йоан Кръстител, който проповядваше края на света и подтикваше самоубийство и това не е единичен случай. Десетки са масовите ритуални самоубийци, но понеже не разполагам с официална статистика не назовавам число.

Що се отнася за постапокалиптичната част от сюжета, тя е толкова философска, а въпросите на най-различни нива от лични, социални и глобални, до метафизични и схоластични при това зададени, чрез изживяванията на героите, в по-малко и от сто страници, по един изключително вълнуващ начин и остава много и дълги пътеки за размишления във времето след затварянето на книгата.