Безуихят

В първият миг не повярвах на очите си, шокиран бях след малко, после отвратен, след туй ми беше все едно, след туй забавно. Опитвах се да си спомня, чел ли бях за подобна аномалия. Колкото и да ровех в паметта си, не намерих подобен прецедент. 
Иначе стопаджията имаше изразителни и пъстри очи – диви пролети в захлас, шеметни палитри, панаири с шарено виенско колело, много цветове, много любопитни и преждевременно мъдри. Имаше и бенка на слепоочието и старомодна игла на ревера на черното си сако. Очевидно нямаше виждания за мода, нямаше и вежди и коса, но чудното беше, че нямаше уши. Ни миди, ни отвори. 

Колонката в Буквите: За бягащият с Харлей мъж

"През есента на 1996 година с моя „Харли Дейвидсън" прекосих Съединените щати от Мейн до Калифорния, като се отбивах в различни книжарници, за да рекламирам романа си Безсъние. Беше страхотно пътуване."

Знаете ли чии са тези думи? И да не сте чели сборника „Всичко е съдбовно", от който е взет цитата, сигурно се досетихте, дори и да не сте пламенни любители на хорър трилъра. Защото е споменато заглавието на един славен (и с право) роман. Роман, който е достатъчен да осмисли цял един живот, дори авторът му да не е написал нищо друго, което си заслужава да се прочете. Но в случая не става въпрос за такъв автор. Говорим за самия Стивън Кинг.

Когато излиза „Безсъние", Стивън Кинг отдавна вече не е младият автор, който работи в пералня и пише върху гърба на бланките с неплатени сметки. Вече го харесват малки и големи по цял свят. Отдавна е най-богатият писател, а материалното му благосъстояние, пред което бледнее дори това на много холивудски звезди и звезди от рок сцената, е най-малкото. По-важното е, че е повлиял на цяла световна култура. Превърнал се е в школа за безброй автори, пишещи на всички езици, издавани и неиздавани, известни и по-малко известни. Почти няма негова творба, която да не е филмирана. И на колко житейски реализации е повлиял, няма кой да каже...

Целият материал

Прогорели краища

Можеше и да не я забележа, снимката бе с тъй избледнели цветове, тъй вели, че едва се различаваше образа й и преливаше с пясъка на който изпусната лежеше.

Краищата й бяха обгорели. Беше палена и съзнателно гасена. Личеше. Все едно измъчвана. Довеждана до смърт, но оставяна жива. Насилникът се бе забавлявал, наслаждавал на болката й. Давал й да разбере, че краят й ще настъпи. Кога? Когато той реше, но самият все още не знае. Пъхал я е в джоба. Пътувал, живял. Пиел е лимонада и водка, ял е сладолед, пуканки и сандвичи. Дремел е във влака. Пушел е в таксито.

Село без комини

От някъде я познавах, пърхаше в паметта ми, гъделичкаше нещо дълбоко в нея, в началото ми се стори приятно, но постепенно стана болезнено. Не можех да се съсредоточа изобщо над стиховете й. Все образът й от снимката виждах пред себе си. Разсейваше ме. Губех впечатление за това което четях. Отнасяше ме назад и не толкова назад в миналото, разчопляше стари и не зараснали рани, въпроси на които съм се отказал да търся отговори, други за които съм забравил, че все още търся отговори, сенки от тежки впечатления, някогашни страхове. Замирисваше ми на пепелници и кръчми, плесен от студентски общежития, на бензиностанции и гари, заиграваха видения. Зазвъняваха стари хитове…

Голи сеячи

-Ти си грешен телефон, прости. Ти си много, много грешен….телефон. Ти си много грешен…Сънувал ли си голи сеячи и моите зърна. Моите голи сеячи и техните зърна…Моля те затвори, че няма да намеря сили да затворя…-гласът й се плъзна по хълбоците ми, нагоре, завъртя кръгове по корема и по гърба ми, като пръсти ме докосна, а те се втечниха хладни струи, които бързо се нагорещиха, обляха цялото ми тяло и взривиха слабините. За нищо на света нямаше да затворя, макар, че малко преди да чуя, най-възбуждащият глас в живота, вселената и всичко останало, бях бесен, защото телефона ми позвъни в три и тринадесет минути, а аз ставам обикновено в седем без петнадесет. Добре, че прекъсна една глупава реклама която сънувах.
Момичето изоставено от гаджето ли е, авантюристка ли е, професионалистка ли е, не знам, но нямах намерение да затворя.

От отрязаните й коси

Изглеждаше на шейсет и повече, а нямаше и тридесет. Приличаше на крива закачалка, дрехите му висяха като капещи меса. Погледът мътен, сигурно се беше пропил. А преди година и половина когато взе сестра ми ме биеше на канадска и с вицовете спечели цяла къща. Беше отслабнал с най-малко четиридесет килограма. Косата му сплъстена, слепена по слепоочията. Не бях забелязал очите му да са сиви. Останал бях с впечатление, че са черни. Може и да съм се заблудил. Те доста пътуваха. Рядко идваха в къщи. Той играеше в по няколко постановки едновременно. Достигал е до четири, в четири раздалечени града. Постоянно бяха на колела.

Очила

Казаха ми, че е дошъл в съзнание, но сега е упоен. Попитах за усложнения. Така и не разбрах. Имаше паника. Увериха ме, че е добре, но ще поговорят по-късно с мен. Скрит зад хирургическата маска лекар ме попита каква му се падам. Затрудних се в отговора, но бях сигурна като рекох, че съм му най-близкият човек. 
Едва в този момент ми стана тъжно. Много тъжно. Не беше човек който буди съжаление. Напротив. Той е играч, тарикат, надменен е, манипулира. От четири години се срещаме. Не съм видял да е мил с някого, нито да е мил на някого. С мен също и на мен също. Интересен е. Няма