"Междинна станция" - Клифърд Саймък или книгата в която искам да живея

Ако можех да си избера в коя книга да живея, без да се разколебая дори бих избрал "Междинна станция". Ако можех да си избера кой литературен герой бих искал да бъда, пак без колебание бих избрал Инок - главния герой на "Междинна станция".
Инок е особняк. Дори за малкото си съседи, фермери в пустеещо място в прерията, минава за особняк. Необщителен е, вглъбен в себе си, на всичкото отгоре...изглежда безсмъртен. Те
стареят, той не. Свикнали са му с особеностите, не им пречат. Не се и опитват да осъществят контакт с него, защото не се получава. Със смяната на поколенията, започват даже да не забелязват, че има нещо не наред. Изглежда напълно изолиран, но това само до някъде е така. Макар да няма никакви контакти със земното общество, оказва се, че той има галактическа мисия. Къщата му е превърната в междинна станция за галактически полети. Той е единственото административно лице и работещ в тази станция. Постоянно е в контакт с различни видове от дълбокия космос. Научил е езика на някои, с други се е сприятелил, но когато трябва да вземе важен избор за спасението на земята, разбира колко скъп му е живота тук, колко цени своята цивилизация, макар нейния милитаризъм я води към гибел.
Както и изобщо във всички книги на Саймък и в тази те поглъща един романтичен дух, живописен колорит на освободена фантазия, но близка до психологията на действителността, тя, сякаш ти се случва, изживяваш пълноценно всичко. Пренасяш се в далечен, далеч свят за да оцениш от разстоянието, чудото на нашия.

Честно, ще ми се да живея в такава междинна станция.