Има теми – вечни предизвикателства
за автора и неговото майсторство. Познати са и в литературата и киното имат
своите шедьоври, десетки и стотици по-слаби изпълнения. Изглеждат дори изчерпани,
но не и за добрите и още по-добри творци, а най-добрите създават от тях нови
шедьоври, които затъмняват дори впечатленията от най-старите, когато сюжетите
освен с всичко останало са разполагали и с очарованието на оригиналността.
„Всичко е съдбовно” е сборник
с четиринадесет такива теми. По-убедителен начин на Стивън Кинг да покаже за
пореден път виртуозност, просто няма. И лично приемам за ирония заглавието на
предговора, в който Стивън Кинг сам се нарича: „Творец на почти умиращо изкуство”
след като доказва, че и стара история може да звучи по нов начин, че тезата „всичко
е казано – всичко е писано” в практиката на изкуството е изобщо без сила,
докато има подобни разказвачи.
Всяка от историите грабва,
забравяш за подобни. Не ги четеш,
изживяваш ги, като дете пред огнището, омагьосан от майсторската импровизация
на изключителния разказвач.
Зала за
аутопсии номер четири
Историята за живия „мъртвец”, човек, който
смятат за мъртъв, а той не само, че е още жив, но е и в съзнание и проследява
събитията преди неговото погребение.
Човекът с черния костюм
Нямам си на представа защо Стивън Кинг е
критичен към тази своя история. Поредната среща с дявола, но приказния език
прави атмосферата неповторима. Под кожата си на малолетния герой, който се
среща със злата сила, а всичко е по-скоро затрогващо, отколкото ужасяващо.
Макар да си е и много, много ужасяващо.
Всичко, което обичаш, ще ти бъде отнето
Смъртта на търговския пътник и описанието на едно самоубийство,
колекционирането от изписаните по тоалетните бисери, тези познати мотиви
наедно. Как ще завърши...
Смъртта на Джак Хамилтън
Изпитвам алергия към идеализираните
гангстери. Дори всепризнати и безсъмнени шедьоври като „Кръстникът” малко ме
дразнят. Е, българин съм, живял съм достатъчно в мутренски времена за да мразя
мутрите, но този път истински се забавлявах. Романтизмът си е романтизъм, а ако
автора може да го създаде, внушението е съвсем различно от псевдо –
реалистичните идеализации. Става въпрос за именити американски гангстери, но на
едно друго ниво, затрогват с една различна не – често срещана в истинския живот
добродетелност.
Сестричките от Елурия
Това е история от поредицата за „Тъмната кула”,
нова среща с уестърн- фентъзи героя Роланд, мистичния сюжет, паразитиращите
същества е често експлоатирана и от самия Стивън Кинг тема, но въздействието и
този път е съвсем различно.
В стаята на смъртта
Пленен и изтезаван от мексиканските тайни
служби журналист. Идеята на Стивън Кинг е било да пресъздаде ужаса и абсурда
подобен на някои от творбите на Кафка, но с хепи – енд. Получилото се: един
супер – напрегнат трилър.
Всичко е съдбовно
Това вече трудно може да се опише с няколко
думи. Притежаващ мистични и изключителни сили младеж, използван от тайните
служби, но дотук е приликата с да речем: „Живата факла” и езика, и състоянието
на героя е съвсем различно. Много са размислите, много изводите.
Теорията на Ел Ти за домашните любимци
Вечната семейна война като съжителство между
домашните любимци: котка и куче. Забавна, с черен хумор. Много свежарска.
Пътуващото зло се отправя на север
Злото в картина. Преди „Портретът на Дориан
Грей” на Уайлд е „Овалният портрет” на Едгар Алън По. Тема винаги
предизвикателна, а как я изпълнява Стивън Кинг...
Обяд в ресторант „Готам“
А, ако келнерът, който изпълнява поръчката
докато сте в развод с половинката ви полудее?
Онова чувство, което се изразява само на френски
Дежа Ву и омагьосания кръг в живота. Без
смърт, живот в мъртвило...
1408
Това е филмирано. Като съм гледал филма дори
не знаех, че е на Стивън Кинг. Препоръчвам разказа. Темата с
хотела/строноприемницата/ с призраци.
Да се возиш на вагончето на смъртта
Е, подобна страховита мисъл е минавала през
главата на всеки. Появява ти се злото, могъщо същество и те пита между двете големи
злини, коя би избрал. Кое между най-скъпите ти неща можеш да пожертваш за да
спасиш по-скъпото.
Петачето, което носи късмет
Какви са вариантите, ако късмета
ти се усмихне, ако едно петаче е начало на големи, още по-големи и още
по-големи печалби. Трогателна социална приказка.
Истинско удоволствие. Винаги
съм ценял Стивън Кинг като романист, но в този сборник Стивън Кинг е по-Стивън
Кинг и отколкото в романите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар