пятница, 4 мая 2012 г.

Храна за рибките

                                          Колаж: BG Север

Сипа храна на рибките. Разляха се цветове. Ако беше по-голям щеше да ги оприличи аквариума на палитра. Радваха се и го чувстваше. Той им беше като родител и тълкуваше знаците им. Лицето му изведнъж помръкна. За миг си помисли, че и те чувстват какво става в света на големите. Изгони мрачната мисъл и стисна зъби, даже тропна с краче. Майка му и баща му говореха високо. Не се
караха, просто обсъждаха объркано и бързаха, много бързаха. Искаше да забрави колко много бързаха. Да знае колкото рибките, те знаят толкова малко, толкова малко и са тъй пъстри и тъй доволни от храната която той им сипа като едно голямо божество с детски черти. Усети, че се задушава. Защо са толкова наивни. Не е честно. Той ще страда заради тях. Кой им е дал правото да не разбират и да са доволни? Не е честно.

-Изключи този телевизор! - кресна баща му.

-Моля те, нека още малко. Още само малко, той не ни пречи. Нека да шуми. Моля те, нека да шуми.

-Вбесява ме.

-Трябва ли да викаш. Той чува всичко…

-Картината ти ще ми липсва.

-Хайде сега, пък и романтик. Никога не съм била художничка. Просто рози…-засмя се.

-Колко е часът?

-Шест и половина. Трябва да тръгваме. Ще отида да отвържа кучето. “А моите рибки?”

-Ще се оправи ли?
-Надявам се. Не можем да го вземем с нас. Колата и без друго е претъпкана.

-Във фризера има скумрия. Днес смятах да я направя. Ирония. И лимони съм взела. Ирония с лимони.

“Какво иска да каже с това: “ирония с лимони”?” Рибките лудуваха. Приближи устни до стъклото, леко го целуна. “Защо трябва да тръгваме? Но защо ви питам вас. Вие знаете толкова малко и храната ви хареса. По плаването ви си личи. Аз ви разбирам. Не знаете, нищо не знаете…Искам да съм с вас и да се оженя за червеноперка. Да стана принц да дълбините, а тя да е моя принцеса. И да не разбирам. ” Майка му го хвана за ръка. Навън дъждът валеше. Не беше поройно, но всеки момент щеше да дойде приливната вълна от отприщеният бент на близкият язовир. Колата не запали веднага. Баща му се разтреперя. Дърпаше смукача, мърмореше, накрая запали. Майка му се опитваше да го развесели с приказки за голямо пътешествие, но той затвори очи. Представи си приливната вълна, рухващата къща, разхвърчалите се мебели, а накрая и пръскащото се стъкло на аквариума. Рибките нищо нямаше да разберат. Всичко щеше да стане толкова бързо. Малкият им свят да се загуби в големият и преситени и доволни да станат храна на големите риби.




Хорър, трилър, социална драма

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email