При орисаната

Когато чух стенанията й откъм долната стая, съжалих. 
Прехапах юмрук да не изкрещя.
Текнаха ми сълзите.
Поисках и не посмях да разваля играта…
Ама, че мръсница!
Ами, аз, каква съм!
Не го очаквах от нея! А от себе си, очаквах ли го?
Невинно ми се стори. Шеговито. Игра някаква. По-особена, но игра. Щеше да остане наша малка тайна. Нито единият, нито другият щеше да се досети.
Имаме еднакви фигури. Аз съм по-висока със сантиметър, два. 
Стана от скука. Лежахме си на шезлонгите на терасата голи. Гледаше ме дълго и въпросително, усмихваше се така, че разбрах, че се колебае. Какво ли имаше да ми каже. Един милион неща минаха през главата ми. Пети ден сме във вилата им край морето и загарът ми скри изчервяването, но едва ли смущението.

Вдървих се и не смеех да кажа нищо, а тя дишаше тежко и се усмихваше. Пъплеше по тялото ми с поглед. Накрая не издържах, попитах я:
-Какво има?
-Нищо…-изгуби увереност и усетих разочарование, но само след миг се престраши. – Аз…такова…Ще ме обръснеш ли отдолу като теб?
-Но защо…-не очаквах това. 
-А ти защо си го направила?
-Приятелят ми харесва. 
-Не трябваше да се показваме нудистки. Там е работата, че мъжа ми като те видя също хареса.
Забелязах го. Помислих си друго, а то какво било. 
-Ще го направиш ли?
-Какво пък.-вдигнах рамене.
Операцията свърши бързо. 
-Като близначки са ни – изкиска се и разсмя и мен. – Бях му обещала и много ще се зарадва…
Накара ме да се гордея със себе си и я почувствах някак по-близка. Познавахме се не повече от месец. Партньорите ни бяха колеги. Отношенията между двете, средна работа, ни дистанцирани, ни приятелски. Като, че ли след този малък ритуал рухна стена. Езиците ни се развързаха, съкровени дълбини разтвориха, часовете по-бързо минаваха, но пак ни дотегна, а двамата не се връщаха. 
Как можеха да ни оставят толкова дълго сами, заради глупавият си риболов. 
Притеснихме се, разгневихме се. Хрумна ни да си тръгнем и да ги оставим да си хващат русалки, но ни призля при мисълта, че може и точно това да чакат. Свечеряваше се.
-Току виж ни объркали в тъмното! – изтърсих просто така.
Вилата беше извън градоустройствения план. Ток нямаше.
-Няма…-отговори замислено-Всеки ще си влезе в стаята при орисаната, но…Искаш ли да се позабавляваме?
Усетих накъде бие, но се направих на неразбрала. Тръпчива слюнка парализира езика ми. От възбуда, от полуда. Внезапното изкушение ме свари неподготвена, а вероятно дълбоко в себе си съм го желала, макар и не очаквала. 
-Как да се забавляваме? – попитах плахо, а знаех.
Няма да посмее…Моля те, кажи го! Кажи го, пожелай го, аз привидно ще се направя на възмутена, но ще се съглася. Хайде какво само се подсмихваш.
-Кажи де…-подканих я.
-Глупаво е.
-Какво?
-Ами хрумна ми. Те няма да открият разликата. Косите ни, гърдите ни, а вече и интимните прически…Цветът на очите ни е различен, но в тъмното…Само ще си сменим обиците…Хрумна ми просто. Забрави.
Трябваше да съм възмутената, но не се получи, припомних си го, след като вече й изрекох:
-Защо? Те си взеха своето забавление. За тях ще е като другите нощи, за нас не…
-И ти ли…мислиш така…
-Полудели сме, няма да се получи.
-Ще се получи, но сме си луди. 
-Вкусът и аромата?
-Не са нашите, поне не тези които имаме. По цял ден сме в плажно масло. Едно и също ползваме.
-Наистина ли си готова?
Погледа й го показваше. Откачалка. Хареса ми. 
-Готова ли си?-повторих, исках да го чуя.
-Ще го запазиш ли в тайна?
-Да, а ти?
-Ще е като сън, нали?
-Като в сън ще е…
-Обещавам ти, че няма да останеш разочарована, а аз…
-Едва ли-засмях се-Той харесва ли ти?
-Любопитно ми е.
-На мен също. И така ще е по-добре. 
-Стига, шегуваш се.
-Да.
-Не се шегуваш.
-И аз не знам. Май не, а ти…
-А те ще си го получат…Докато са били с орисаната…
-Тя им е слагала рога.
Морският въздух и слънцето е било. Не бяхме адекватни. Или близостта която открихме по между си. Как ни хрумна, как го приехме. Не съм такава, сигурна съм, че и тя не е. Фантазирам си какво ли не, но нищо не съм допускала сериозно. Подобна крачка ми се струваше невъзможна като в пропаст. Като, че ли се хванахме за ръце и я направихме. 
-Само трябва да си сменим обиците.
-Всичко си намислила, май.
Наведе си виновно. Засмяхме се. Целунахме се в знак на съзаклятие. Говорихме си дълго мърсотии. Надявахме се да дойдат докато сме тук на терасата и всичко да се провали, но те идваха. 
Минути след като се прибрахме чух, че долу започнаха. Дива тръпка ме изпълни като пеперудка запърха в кръгове около пъпа ми и надолу, но бързо отмина. Секунди трая, кратки секунди. 
Какво се е разкрещяла. Той ще познае гласа. Как пуфти като нерез. Загубеняк. А нейният ще отблъсна. Не ми се прави вече секс. Тъпо ми е, чак гнусно като ги слушам. Ужасно е. Няма да й сторя същото. Ще я излъжа, че е станало, но да не го пита как е било. Но къде се бави пък той. Да не би и двамата да са при нея, тоест при мен.
Наострих слух да разбера, въпреки, че нещо не се връзваше. Чу се трошене на стъкла. Тогава с крясъци изтичах надолу. От вън долетяха груби ругатни, дочух чупене на клони, стъпки на бягащ човек.
Препънах се в собственият си труп. И се събудих…в кошмар. 
Не беше моето, а нейното тяло, но докато търсих пулса имах чувството, че с пръстите на друга жена пипам себе си и мъртвата съм аз.
Хванаха убиеца й преди пладне. Гастролиращ крадец. Мислил е, че вилата е празна и има нещо за плячкосване. Когато са се сблъскали е действал като звяр. 
Удушил я.
А мъжете ни, забавило ги счупено сред гората шаси…
Заживях с вдовеца. 



хорър, трилър, социална драма