Колонката в Буквите: За библиотеките на бъдещето

Нека да започна така: това ще е библиотеката - такава, каквато мечтая да е, а не такава, каквато най-вероятно ще е. Ще опиша само детския й отдел, защото става въпрос за бъдеще, а съзнателно или не, сред първите ни мисли винаги има такива, които свързват бъдещето с децата. Интериорът ще е различен за всяко дете. Строго индивидуален, подхождащ на емоционалността му. Триизмерната картина, в която ще се намира детето, ще се настройва за наносекунди от мозъчните му импулси, от емоционалните вълни и ще отговаря на търсенията и усещанията му. Едно ще се озове в градина с фонтани и беседка, в която ще седне, за да разлисти своята книга. Със зелени живи огради и готическа статуя, а в ляво ще се откроява тежката сграда на фамилен замък. Под краката на друго ще скърцат дъските на морска палуба, преди да влезе в тясната каюта, да отвори старинния си куфар, в който, заедно с магическите предмети, са закътани и книгите, които трябва да прочете, за да стигне до края на пътешествието си. Голяма част от децата ще влизат в типични за различните епохи библиотечни сгради. Мисля, че на тях ще им е най-интересно и ако им бях връстник, щях да бъда точно едно от тях. Холосите на авторите на четивата им ще се разхождат, досущ като на Панаир на книга ще предлагат четивата си. Ще се сприятеляват със своя читател, ще му признават разни неща, които не са писали в книгата си, но пряко или не, засягат съдържанието й. Ще я има, разбира се, Астрид Линдгрен. Ерих Кестнер ще се завърта набързо, защото ще има работа и в отдела за възрастни. Роулинг ще говори за магии. Михаел Енде може и да каже какво ще е началото след края на „Приказка без край"...


Целият материал