четвъртък, 21 юни 2012 г.

За ценностите и жертвите





Пак си мисля за ценностите. Какво се движи по улиците, мръвки ли? Мръвки, опаковани в дрехи, a улиците даже не са точно улици, а поточна линия, конвейер, който носи тези мръвки към поредната манипулация и разфасофка. Една жена окъснява в малък южнобългарски град, живее в друг, още по-малък, намиращ се на около тридесет километра. Имала си е причини да тръгне, въпреки спущащата се нощ, с количката и детето си на година и шест месеца в нея. На един разклон решава да пресече и това е краят й. Детето е оцеляло по чудо, намерено е в канавката.

Възможно е онези същества, които са я помели с колите си, а става въпрос за няколко коли, които една след друга са я блъснали, да не са нарушили правилата за движение и нещастницата да ги е поставила в ситуация, в която никаква тяхна реакция не би била в състояние да спаси живота й. Тоест, възможно е това да не са типичните убийци по пътищата. С алкохол в кръвта, движещите се с превишена скорост, несъобразили се с някой знак.
Оттук нататък възможното е невероятно, макар да е факт.
Никой от тях не спрял. Един след друг няколко водачи на автомобили са действали по един и същ начин. Жената би могло да е жива. Никой не може да е сигурен, без да е видял. Имало е и бебе в безпомощно състояние. Няма как някой да не си е помислил, че човек може да бере душа и точно той би могъл да го спаси. Но е предпочел да се омете от мястото на инцидента.
Да предположим, че един е изпаднал в паника. Но тук става въпрос за няколко човека, няколко различни темперамента, с различни умения да се владеят и реакции извън пътното платно, и може би... различни житейски ценности. Паниката може да оправдае отчасти действията на един от тях, но дори да са изпаднали в паника всички, паниката не е обяснение, защото в паническо състояние различните хора реагират различно. Тук става въпрос за изграден характер, за създавано дълго отношение към това, което се движи по пътя, а и извън него. Няколко обикновени човеци са реагирали като закоравели престъпници, по-скоро като войници на фронтовата линия. Без да се замислят, с нечовешко хладнокръвие отминават жертвата, за да се погрижат за собствената си безопасност.
И пак да почертая, ако беше един, щеше да изглежда по друг начин. Но те са няколко случайно подбрани от съдбата, най-различни, движещи се един след друг, а това е достатъчно добра представителна извадка, която илюстрира характера на българския шофьор.
Един от тях е заловен. Не знам какво ще решат в съда, какво наказание му се полага. Каквото и да е, не би било адекватно. Защото в случая няма адекватно юридическо наказание. По-сериозна институция от съдебно-наказателната би трябвало да издаде присъдата за поведението му. Но такава в България си нямаме - обществено моралната, към нея не бихме били безразлични.
Надявам се и другите да бъдат заловени. Сигурен съм, че за някои от тях ще е облекчение. Защото иначе ги очаква времето и единственият, най-строгият съдник - съвестта. А съвестта е над дебилните ценности, според които по-слабите, уязвими в съответната среда, са си виновни сами, че са беззащитни и се превръщат в жертви.


Материалът е от брой2(37515 - 21 юни 2012 г.    на в-к BG Север

1 коментар:

  1. Просто нямам думи ! Нямам думи да коментирам или да опиша чувствата ,които ме обземат, когато чета такива работи.Единственото ,нещо което отеква диво в съзнанието и душата ми е проклиятие ! Проклиятието за мен е висша форма на безсилие и отчаяние пред фактите. Но само единствено то отеква там, където няма закони и справедливост.Обръщам се към неведоми сили за помощ. Проклиятие в името на неотмъстените,поруганите и погубените !Макар проклиятието да не носи покой на изричащият го...Сто пъти по сто проклинам и го отправям еднопосочно,без право на завръщане към изреклият го! Няма какво друго да кажа... И въобще не искам да чувам за християнско милосърдие,другата буза за шамар,прошка и тем подобни теологически дрънканици....

    ОтговорИзтриване

Follow by Email