Мухльото

Не, че не беше симпатичен, даже много си беше. Ама мухльо. Без съмнение влизаше в топ класацията десетте най-големи мухльовци във вселената, а в класа и училището беше безспорен фаворит. Разправяха, че отглеждал декоративни домати в саксия и оставял обувките пред вратата с един презерватив в дясната, за да се сети Дядо Коледа, другата година да му пусне девойка. 
Ама там е работата, че това бяха завистливи приказки. Какви ги правеше, какви ги вършеше, но напоследък, някъде от началото на учебната година около него се въртяха, ама като пчелички се въртяха гаджета.

Необяснимо й беше като ги гледа. И популярни на всичкото отгоре. Е, не толкова популярни като нея, но все пак. Някои си бяха истинска отрова. След години щяха да им виснат задниците, да им се изострят чертите и съвсем да заприличат на каймани и алигатори, но сега бяха малки сладки варанчета, с дълги игриви езичета и въртящи се опашчици и хващаха око, безспорно хващаха. И ум грабваха. И с даскали кокетничеха, а дъртите им шопари се връзваха, а един мухльо ги вкарваше на пътя. Ставаха мънички, замислени и, мамка му, не го разбираше, не толкова атрактивни, но някак по-симпатични.
С какво ги привличаше, пълна загадка  Да нямаше пъпка, имаше си за трима. Да имаше тяло, нямаше. Истински ченгел. Гледаше като че ли му са изгорели чиповете. Каже нещо, глупаво беше. Смях и подигравки будеше. На петата лицева опора, в часа по физическо, агонизираше. Да танцува не може. От коли не разбира. Рисува висналите дупета на учителките и това е единствената му проява на живот. Има озъбена и скулеста физиономия и прилича на огромен пъпчасал тарантул. Ръкавите му до лактите и винаги се хили нещо мръсно по тях. 
И е отвлечен на всичкото отгоре. Пъпли като охлюв и често се спира да се замисли накъде върви.
Харизма – 1. 00, по десетобалната система. Характер – липсва. 
Разпита за мъжкото му достойнство и не получи отговор. Което значеше, нито голям, нито малък. Средностатистически тесногръд представител на мъжката част на планетата. 
Пълна загадка, но ще разбере с какъв мед се маже. Иначе, не научи ли, рак щеше да я хване. 
Въртя се, прави, струва. Една кучка я намрази, друга едва не се самоуби. Стана прицел на интриги и клюки. Чак се разстрои и й идеше да им върне съкровището, да си го ближат, но не обичаше да се предава. Един неин обожател го наби. За провинението му беше окончателно игнориран от списъка й с контакти. Изпадна в депресия и прописа стихове, некадърни като него самия, но бяха за предпочитане пред това да бие едно невинно същество което не е виновно, че му се оказва толкова женско внимание. 
В един момент се зачуди дали да не го осинови вместо да го сваля, но вече започна да излиза с него и разбра каква е тайната му. 
Нищо особено, просто омагьосваше.
Говореше красиво, но без да е лицемерен. И имаше нещо еротично в интонацията му. Подборът на думите му беше като химическо съединение което бълбукаше, отделяше топлина и приятни ухания. Дори когато говореше за нещо най-обикновено будеше нечисти помисли, чувство за приказно и похотливи желания. 
Не беше го забелязала до сега, защото той си беше срамежлив и развързваше езика си само с тази която е най-близко до него. Страшно сладък, беше. Почти приспа с него, но се овладя секунда преди да е успял да смъкне прашките й. 
Спаси я това, че три четвърти час се мъчи със сутиена и докато го правеше тя си помисли колко много каси по света, в този миг, са разбити с далеч по-малко усилия. 
Стана й смешно и времето в което беше разтопен восък, трепетна кукла и жертва в ръцете му, отмина.
Още го желаеше, но реши да го изтормози малко. Сигурно по този начин е натръшкал и останалите, като нея. Каза му го. Отвърна й, че не е така, че ще му е първата. Това е невъзможно. Лъжеше ли? Не. Шантава работа. Голям сладур. Стори й се, че се влюбва. 
Още по-зле и по-трудно ще трябва да му бъде. Работата не е шега. Много е сериозна, даже. Няма да му е никак леко. Никак не бива да му е леко. Сърцето си, ако тя поиска, ще трябва да изтръгне. Щом я кара да се влюбва ще си го получи. Прииска й се да заплаче, да го целува от глава до пети. Да не даде да я целуне, докато не се излее цялата върху него, докато не се изтощи до смърт и се отдаде полумъртва в ръцете му, за да я обладае както пожелае, а тя няма сили да го отблъсне дори това или онова да е против принципите й. Прииска й се да се оженят за да им се родят седем платежоспособни потребителя които да крепят пазарната ни икономика. Да избягат на самотен остров, да се качат в планината и да събират гъби и да отглеждат ястреби или още по-шантаво. 
Но изобщо не беше честно, че й се случва. И смешно не е. 
Та тя е само на седемнадесет, а той даже не ги е навършил. 
Защо трябваше да я кара да се влюбва, вместо да разкопчае сутиена й по-бързо.
Ще си плати за това. Ще я има, но ще трябва да си я заслужи.
Каза му го. Очите му се натъжиха. Освен тъга имаше и страх. Забелязваше се.
-Не ме ли искаш? – попита я и още малко да се разплаче.
-Много те искам, но не чак толкова, че да не мога да ти откажа. Направи волята ми да не значи нищо, ти можеш. Направи дори да те желая да не те желая. Умъртви ме. Зомбирай ме. Направи ме незначителна, извади ме вън от мен.
-Не ме карай! Няма да го сторя! Ще трябва да си тръгна…
-Ще те спра със сълзи. Със сълзи ще те накарам, да ме принудиш да ме имаш. Със самоубийство ще те заплаша. Ще ти счупя прозореца и ще ти напълня сайта със СПАМ. Като си хванеш гадже ще ти я отнема и ще я направя лесбийка каквато ще съм станала. Сцени ще ти правя където те срещна. В психиатрия ще вляза.
-Не го прави!
-Направи го!
-Не знаеш какво искаш.
-Омагьосай ме. 
-По-добре да скъсаме, щом не ме искаш.
-Та ние не сме започнали. Искам те!
-Не ме принуждавай да те лъжа!
-Искай ме, не съм ли хубава…
Приближи се и започна да й шепти. В мигът в който го изричаше го забравяше, а тя не го чуваше. Думите му се плъзгаха по нея, попиваха под кожата й. Цъфтяха и се разлистваха. Пеперуди пърхаха покрай ушите й и ги докосваха с краищата на крилцата си. Връхчета на трева я пронизваха. Роса я целуваше. Звезди й сваляше, а тя му вярваше. 
И я прати на луната. После отново в открития космос. 
И тогава тя изпадна в безтегловност. Дойде на себе си и се ужаси. Летеше из стаята и се блъскаше в тавана, а той изпаднал в транс. Продължаваше да сипе думи и да унищожава гравитацията, а тя чувстваше, че ще се случи нещо далеч по-странно и по-психотронно.
-Искам да сляза!-разрида се, а той не я чуваше и продължаваше да лее заклинанията си. 
-Искам да сляза на земята! ИСКАМ ДА СЛЯЗА НА ЗЕМЯТА!-изкрещя. 
Стресна го и той млъкна.
Тя тупна тежко на пода.
Два месеца след това ходи с гипс и патерица.
И не искаше да го види и да го чуе…


хумористична фантастика