Четиринадесет куршума

Разказът е продължение на: С упойка ли да те обръсна?

Преди време изгоних приятелката си, само да не й се случи нещо. Искаше да се оженим. Аз също.
Разбивали са коленете ми с арматурно желязо. 
Да съм смелчак не съм. И от хлебарки ме е страх, даже. От мишки изпадам в паника. 
Избивали са половината ми зъби. Рязвали са и ушите ми.
Не съм и от онези авантюристи които си правят кеф като създават неприятности и си го вдигат като си вдигнат адреналина.
Нищо не съм. Даже и журналист не съм.
Този път ме направиха на парцал. От първият куршум не заболя. От вторият малко. Третият и четвъртият, адски. При останалите болката утихна. Бях стъписан и с хастара навън.

Около мен се крещеше и имаше паника. Мразя паниката, а все я създавам и като се зачудя защо, не мога да си отговоря.
Не ми пука за справедливостта! Такава няма. 
Не мога да оправя света, а сигурно щеше да е по-малко забавен, ако можех.
Пиу-пиу-пиу. Ето я и линейката.
И в свободното слово не вярвам. Гади ми се като чуя тази фраза. Свободното слово е фраза за робски души.
Момчетата от бърза със зачервени носове. Този път наистина нямаха шанс да дойдат навреме. Сигурно приличам на откраднат от месокомбинат. 
Не беше необходим толкова риск за да се каже, че съм си свършил работата. 
Правя се на топ-журналист, а не съм. Далеч съм от големите медии.
Вра си носа. Като ми стане страшно, един ироничен дявол в мен ме пита:
„Защо са ти тези топки?”
И аз му се връзвам. Правя глупости за да оправдая притежанието си на топки. 
Как не ги отрязаха, чудна работа, но сега ще си идат с мен, много пожелали, немалко преживяли, но не достатъчно презрели за да са доволни от свършената си работа. 
Ако ги бяха отрязали май пак щях да им служа.
Вече е тъмно. Знам само, че съм в линейката.
Кой ме простреля? 
Може да се гадае. За всеки случай не е Бръснаря. В началото на седмицата избяга при транспортиране. Ще го хванат. Той не стреля, а реже. Накълцва. Пълен перко, но на дали знае как се използва огнестрелно оръжие, а и то е далечно от естетическите му възгледи. Него му дайте бръсначи, кухненски ножове, лозарски ножици. Работил си съвсем порядъчно като бръснар и е минавал за симпатичен еснаф, дребен скъперник и застъпник на един от кандидат – кметовете в града си. Имаше причини да ме мрази, защото извадих наяве чисти фалшификации за диагнозата му. Бил е вменяем извършвайки убийствата. Но градските му големци се бяха набъркали с него. Знаеше много неща за тях. Искал е, и се опитаха да му помогнат. Не се получи. 
Стана скандал след публикациите ми.
Щеше да си получи най-тежката присъда каквато и заслужаваше. 
Мразеше ме, но изстрелите не бяха негови. Той реже. 
Подозирах селските политически играчи с които имаше вземане – даване. 
Но можеше и да нямат нищо общо.
Смърдящият дон също беше вън от затвора. При това законно. Не го наричайте така. Сърди се, а като се разсърди причинява болка. Негови момчета ми рязнаха тогава ушите. А не писах кой знае какво. Публични тайни. Самоуправство, рекети и връзката му с една млада библиотекарка. Голям идиот съм понякога. Това не биваше да го пиша, но ме трогна. Предаваше му човешки вид. 
Създал съм неприятности на момичето. Освен мутрите на боса и нейният приятел искаше да ме бие, но като се видяхме очи в очи…Не минаха и два часа и вече пияни, прегърнати се люшкахме по улицата, а аз с превързаните уши не слушах и клаксоните.
Било е голяма излагация. 
Като отрезнял пак ме намразил. След два дена пак се изпречи да ме бие и пак се напихме. 
Стана му навик препие ли му се, да си спомни колко ме мрази. 
Като нищо би ме убил, но при неговият късмет щеше да купи единственият дефектен пистолет от цялата серия, не че може да се случи такова нещо, но на него щеше да му се случи. И най- вероятно щеше да го купи от агент под прикритие. 
А и нали вече ми отмъсти.
Една вечер не знам на колко бутилки беше крещя дълго пред вратата ми да изляза и да се бием като мъже.
Да, ама аз пък не исках. 
Дълго вдига врява, накрая се отказа и повърна на вратата ми. Кашля, дави се, пак повръща, издаваше любовни призиви на праисторически звяр и повръщаше. По едно време млъкна и след това бодро рече:
„Така ти се пада.”
Ако знаеше само, че неговата библиотекарка е при мен.
Сам си е виновен. Тя лично не ме познаваше и не искаше да ме познава. Прекомерното внимание което той ми отдели предизвика и нейното. 
В онази нощ не можах да мигна. Гледам я смугла, стройна и изваяна. Прилича на рисунка, не на действителна. Сънят и я прави да изглежда още по-крехка и недопустима в тази реалност. И все пак тя е до мен. А щом е до мен, това означава, че живота може да има и различни черти.
Знам, че щеше да приеме. Да идем другаде. 
На сутринта се усмихваше отнесено. Пихме мляко с кафе. Ядохме кифлички. Усмихваше се. Казах й, че не бива да се срещаме повече. За миг видях апокалипсиса изписан върху това лице. После пак се усмихна. Но вече различно.
Тя имаше всички причини да ме екзекутира. Извадих едно петно от личният й живот наяве. Направих приятеля й пияница, а нея прелъстих и изоставих.
И като се замисля за нея. За пореден път се уверявам, че съм страхлив човек.
Боях се да я имам.
Но не е тя. Заслужавах куршумите й, но не чувството с което убиецът е натиснал спусъка.
Бях в болницата. Разбрах, че са ме отписали, но не съвсем.
Операцията е траяла единадесет часа. Извадени са от мен четиринадесет куршума. Най-сложната която е била извършена тук. 
Състоянието ми бе стабилно аз контактен. 
Час след приключването й открили хирурга който е трябвало да я направи упоен и завързан в долапа за метли на хигиенистката. Със запушена уста и по червени гащи с бели пеперудки. Не можел да даде свързано обяснение какво се е случило с него.
По същото време в близост до болницата заловили Бръснаря. 
Оказа се, че се е крил в болницата. С хирурга много си приличаха, а с маска разликата не можеше да бъде забелязана.
Накратко – оперирал ме той.

хорър, трилър, социална драма