воскресенье, 30 сентября 2012 г.

Едно и е лесно

Беше валяло и почти изсъхнало, а тя вървеше боса. В ръка държеше обувките, едната със счупено токче. Косата й беше разпиляна, гримът леко размазан. Но се усмихваше, отново влюбена, макар да знаеше, че пак ще бъде измамена.
Във вечерната си рокля можеше да бъде взета за някоя от абитуриентките. Баловете бяха в разгара си и тя изглеждаше като тях, макар че скоро щеше да навърши тридесет и една. И мислите й бяха като техните въпреки богословската аспирантура и двете дебели томчета с твърди корици в книжарницата за научна литература които никой не купуваше. Също като
абитуриентка бе празнувала и танцувала, сънувала наяве и се целувала цяла нощ. Не помнеше къде си е счупила токчето. Не помнеше и кога свали обувките, а влажният тротоар възбуждащо започна да хапе стъпалата й. Не помнеше и уроците от миналото. До гуша й бе дошло да се бои, че ще бъде отново наранена. Знаеше го, но в тази ранна сутрин, след подобна нощ, не й бе да го мисли. 
Усмихваше се и се учудваше, че улицата е толкова пуста. Оглеждаше се и не виждаше никого, а трябваше да има много като нея, но по-млади.
В един момент осъзна, че върви без посока. После, че така й е добре. Минавайки през моста хвърли обувките си. Бързата вода ги поде.
Почувства се по-гола. По-свободна.
Хрумна й да хвърли и сребърната верижка от ръката си, но си помисли за някого който не може да си я позволи и й се стори безсмислен акт на разточителство. Бе изработена по поръчка, представляваше оплетени две лози и змия между тях.
Почувства я като белезници на ръката си.
„След малко няма ли да ми хрумне и да се съблека?”
„Защо не?”
Запя си нещо. Кривна по стълбите към площада и там го видя между едно дръвче и пейките. Рошав, брадясал, без крака и като че ли се присмиваше на нещо.
Такъв си му бе израза. На зевзек.
И имаше поглед на фавн. 
Не беше го виждала друг път, а града е малък. Просещите инвалиди се знаят. Не се виждаше и количката. Беше седнал върху едно страшно мръсно яке. Сигурно някой го поставяше и си го вземаше. 
„Дано да не го използват! Дано!”
Остра горчилка отрови гърдите й. Тръгна към него.
Глътна си каквото има да му казва, още щом го наближи. Изгледа я тъй шеговито, че тя се обърка.
Така никой не смееше, защото бе много хубава, много секси, много умна и много устата. Но тоя с един поглед я срази. Накара я да се чувства като непълнолетна пипната по дупето. 
Идеше й да го зашлеви, но си помисли, че просто човека си изглежда така.
-Няма ли да черпиш едно! 
Обърка я.
-Ами аз…
-Хубави крака-каза го с просташки тон на уличен сваляч който си лае защото не му стиска. Но вместо гняв и причини болка. Тя имаше хубави крака, а той изобщо нямаше. 
И можеше да докосва мократа земя. Като сега…
Подлюти я, още повече я обърка.
-Сигурно трудно се предвиждаш.-от стъписване го каза, иначе тези разговори не са най-приятната тема с човек който ти иска милостиня.
-Ти сега какво!-настръхна цял и изръмжа враждебно-Нещо заяждаш ли ми се!
-Не, не, моля те извинявай. Просто.
-Просто, просто…Дрън-дрън. Бла – бла. Не ти се сърдя. Изобщо не ти се сърдя. Толкова ти е акъла. 
-Защо се държиш така.-просълзи се.
-Добре де, извинявай. Не е честно, наистина. Не сме равнопоставени. Ти такова…-млъкна и махна с ръка.
-Ама умееш и ти да печелиш хората.
-Не ми дреме!
-Защо си такъв?
-Исках да почерпиш. Комплимент даже ти направих, а ти ме питаш за предвижването ми. Човешки представи. Жалка работа. Лесно се предвижвам. Много лесно. Пийна едно и е лесно. Разбра ли сега как се предвижвам. 
-Извинявай.
-Няма за какво да се извиняваш. Нито да ме съжаляваш. Лесно се предвижвам. Много по-лесно отколкото ограниченият ти ум може да си представи.
-Благодаря.
-Няма защо.
-Ама си образ.
-Исках ти пари не от съжаление, а за да ги изпия.
-Уби ме.
-Страхотен бюст!
Зарови в чантата си. Почти нямаше пари, но за една почерпка щяха да му стигнат. Даде му ги, а той й каза, че е красива. 
Изчерви я. Как успя?
Тогава се сети за гривничката, тази която щеше да изхвърли. Точно за такъв като него я запази. Свали я от ръката си и му я даде.
-Дамска е, но можеш да я изпиеш.
-Няма да я изпия.-изглежда се затрогна, но рече сериозно.
-Е, аз да тръгвам.
-Мога ли да те пипна по циците?
-О, я стига! – махна раздразнено, но докато отмине площада вече се смееше със сълзи.
Обърна се от далече за последно да го види.
„Поне има дух. И не е толкова неприятен. Дано си вярва като казва: „едно и е лесно”
Влезе в първото изпречило й се кафене което работеше Кафе машината свиреше пронизително. Бармана отрезняваше с бира и хълцаше. Хвърли и кръвнишки поглед и се загледа в телевизора. Предаваха някаква среща на NBA. Докато чакаше да стане кафето заби и тя поглед. На екрана пишеше „Live”. Камерата се отмести към публиката. В едър план даде едно от лицата. И тя видя рошавият брадат мъж с поглед на фавн.
-Но това е нелепо! – промълви и си помисли, че е някой който прилича на него. 
Тогава публиката се развълнува. Той също. И вдигна ръце….
Тя видя на десницата му гривничката си.


хумористична фантастика

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email