среда, 3 октября 2012 г.

Задимена стая

Водеше и момичета и момчета. Снимаше ги, рисуваше ги, рисуваше и по тях и ги снимаше. Пиеха на поразия. От цигарите им мрях. С момчетата понякога спеше. Макар твърдеше, че си пада по момичета. Според мен блъфираше, макар да обясняваше, че просто сред моделите я няма жената която да я накара да се почувства жена. 
Да посегне на мен, не очаквах. За нея аз бях задръстенячка. Учех си за изпитите, всекидневно се обаждах на нашите. Излизах само с приятелят си, а той рядко се появяваше, защото самият беше твърде натоварен с учене и не му оставаше време да пътува често. Пиех, но шумните компании не понасях. За разлика от нея, не надувах до пръсване уредбата, но нямаше и нужда. „Джудас” и „Мейдън”, Вивалди и Моцарт, обичам и аз, а тя ги пускаше вместо мен. 

Умирах си от задоволство като ме питаше дали не ми пречи с музиката, а аз с благодушен жест показвах, че ще го понеса заради нея.
Делеше ни една врата.
Музиката й обичах, а с инфантилното и кискане свикнах. Приятелите й обикновено не бяха по-шумни от нея, освен един който пиян, в два часа през нощта се покачи през прозореца на покрива и се разкрещя:
„Целият град е под мен, а аз пикая върху него…”
Едва го свалихме, но не искаше да легне, ако е без мен. Завързахме го и го навряхме във ваната. Заканихме му се, че ако не спре да крещи, ще му запушим устата с мръсни прашки. Предизвика обратен ефект. Разкрещя се по-силно, че искал мръсни прашки, но се изтощи бързо и взе да дреме. Проверявах през пет – шест минути да не се е удавил. 
А тя си спинкаше. Като отроче. Идеше ми да я убия. 
До сутринта трябваше да дежуря над съкровището й, а той като отрезня се оказа много симпатичен и интересен.
Излязохме на няколко пъти. Беше пред брак. Моето положение доста приличаше на неговото. Но не мислехме, не мислехме…Бояхме се, но не мислехме. Желаех го, не беше редно. Желаеше ме, знаеше, че не е редно. Светът се въртеше като рулетка. Бяхме различни и сигурни далече един от друг. Той се усмихваше така, че сякаш разрязваше с нож бикините ми. Млъкваше внезапно. Изглежда предизвиквах адекватно усещане от него. И двамата имахме сериозни връзки с планове. Не навреме се случваше между нас нещото. Никога не ми е харесвал толкова мъж. Или поне останах с това впечатление, защото преди да се увлечем, решихме да не се срещаме.
Чувствах се размазана. Не съм монахиня, нито той е праведният Ной, но това нямаше да е авантюра. Щеше да бъде много повече или нищо. 
Малко й беше да й издера очите. Заслужаваше скритата ми омраза. Извади ме от равновесие. Успя. 
Подтикна ме. Да е водеща в отношенията ни, не е. Тя тича рано за кафе и закуски и носи записките на двете за преснимане. Кресна ли й: „по-тихо”, изпълнява. Дори ако има гости ги моли за сдържаност. Мисли ме, за задръстенячка, но ме слуша. 
И аз постоянно я карам да ме слуша, защото в една квартира, трябва да се знае кой е шефа. След историята обаче се усъмних дали наистина съм аз. Тази хитруша, май ме водеше за носа. 
Караше ми да й нареждам това което желае да прави, а на мен да ми хрумват неща които не биха ми хрумнали.
Взех да се отнасям към нея с подозрение. 
И преди това не бяхме приятелки, но спрях да й обръщам изобщо внимание. Опиташе ли се да ми каже нещо срязвах я. Че е тъпо. Че не ме интересува. Че в момента мисля за друго. Че нямам време да й обърна внимание. Че трябва да си обърше носа, а тези обици я правят да прилича на парясница. Че й трябва човек на който му пука. Че най-добре е да запита себе си и така може и да порасне. Че днес не ми е до дивотии. Че това го пише в книжките които не разгръща. Че тези въпроси са за психоаналитик, а в нейният случай отношение може да вземе и зоолог. Че по-добре да се снима в порно- филми, вместо да се опитва да разбере неща които не й се отдават.
Както и да се опитваше да върже разговор все я режех. Не се отказваше дълго, но все пак й омръзна. Отдавна си купувах сама кафето и закуските и си носих записките за преснимане. 
Не обичам да бъда манипулирана. 
Малко й беше тъжно в началото, но тя си имаше много приятели, аз не. Ако някой истински страдаше, въпреки, че не го показваше, бях аз.
Да, никой не ми е виновен. 
Такава съм.
Дива съм. Трудно допускам някого до себе си. Много трудно. Не винаги ми е добре, по-често не. Но такава съм. Това съм аз. Рядко ценя, но оценявам високо. 
Нея също, но тя не го разбра.
Тя няма представа какво са за мен цигарите й.
Стаята й е винаги задимена. През пролуките навлиза и в моята, а и вратата се отваря постоянно. Повръщам често. Очите ми парят. Понякога даже не виждам. Целите са в секреции и сълзят по цял ден. Още като помириша дрехите си сутрин тръгвам към тоалетната. Ям насила. Тъпча се, а ми се реве. Нямам никакъв апетит. Уморявам се бързо. И още като приближа към квартирата вече ми е зле. 
Много съм чувствителна, бих казала алергична към цигареният дим. Никой в семейството ми не е пушил, освен първият ми баща, за който имам бледи спомени. Почина когато съм била четиригодишна. Той е пушел много. Казвали са ми. А аз не понасям дима. 
Можех да я принудя да пуши вън. Тя ме слуша. Но не исках да развалям купона й. Защото я ценях. Виждам какво са за нея цигарите. Преди да е отворила очи пали цигара. Последното нещо което прави пред да заспи е да я угаси в пепелника. Пуши и докато ходи, пуши и в тоалетната и във ваната. И на места на които пише: „пушенето забранено”. Развълнува ли се пали, а е често развълнувана. Мързеливо ли и е, а и е често мързеливо пак пали. Скучае ли пали, чака ли рейса пали. Хвърля разполовеният фас през вратата. Като е влязла вътре. 
Не понасям дима. Дори от мириса на цигари ми се повдига. Търпях я. Защото я ценях. Защо? И аз не знам. Изглежда защото си позволяваше да бъде такава каквато не смеех. Предизвикателна, авантюристична и духом разкрепостена. 
С онази история прекали. Предвидила е симпатиите ни. Усещат се тези неща. Често се питаме. Този и онзи, ако можеха да се срещнат. Но рядко правим нещо да ги срещнем, защото ни се струва невъзможно да се познават. Един за друг са и е невъзможно да бъдат на едно място. Така ни се струва. А е много лесно да развалим един или повече живота. Особено, ако фаталната жена трябва да играе цяла нощ роля на медицинска сестра и русалка която пази моряка от удавяне. А той е пиян до идиотизъм и докато отрезнява се чувства тъй жалък пред очите на непознатата богиня. 
Месец по-късно се ожени. Изглеждаше щастлив. А това можеше и да пропадне. 
Лека полека започнах да й прощавам. Говорехме си, дори вечер сядахме на по чашка, но вече нещо не беше като преди. 
Загубила бях доверие в нея.
По-това време нахлу и специализирания отряд в дома ни.
Търсеха нещо което нямаше да открият тук.
Нямах представа какви ги е вършила, но онези снимки ги е правила другаде. Тук нямаше какво да открия, нито от мен да разберат нещо, но аз по време на разпитите разбрах.
Какви ще са последствията, не знам.
Мразя я и ме боли. 
Две от момичетата с които се е снимала в онези филми са били непълнолетни.
Отвратена бях. 
Направила го е за пари. Спомням си колко пъти съм я викала в банята да ми търка гърба. Обръщала съм се гола с гръб и съм я питала като художник може ли да прецени виснало ли ми е дупето. Пияна и лигава съм я разпитвала, наистина ли си пада по жени. Не, по-скоро ще приема себе си за лесбийка, отколкото нея.
Но не се и съмнявам, че тя е привлякла момичетата. 
Тя имаше талант да открива желания. Да ги предизвиква и хората около нея да ги проявяват. 
Къде се запиля след скандала не знам. Срещнахме се за секунди пред вратата. Тъкмо излизаше с последният си сак.
-Къде сега? – попитах я.
-За всеки случай не у дома.-подсмихна се.-Сигурно съм забравила някой друг диск. 
-Имаме еднакви музикални вкусове.
-Знам. 
Целунахме се, но не ми беше никак тъжно, че си отива. 
Отворих широко прозорците и докато мириса на цигари отлиташе, чувствах, че олеквам. Свободата ме изпълва. Бавно ме овладява простора й. И разбрах, че не съм я имала докато хитрата наивница е живяла покрай мен.
В следващите дни имах усещането, че съм попаднала в друг свят. Заспивах бързо, събуждах се отпочинала. Мисълта ми беше ритмична и на високи обороти. Душата ми дишаше. Виждах много повече около себе си. Изглеждаше по-цветно. Изпълнено с повече възможности. Спокойствието ми даваше сили и увереност и го опознавах отново. 
Мина месец и нещо когато една вечер влязох в стаята й. 
Дълго стоях и мислех. 
Затворих прозореца. Бръкнах в чекмеджето. Извадих забравения пакет цигари.
Отворих го. Седнах в креслото.
И запалих…

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email