Няколко думи за "Като кълвано до смърт"

Този път ми се иска да добавя няколко думи. Разказът е писан 2006 година, бях го позабравил, но за разлика от много други, ако не бях го написал тогава щях да го напиша днес. След случая в Ловеч, в който малтретирано момче пронизва с нож един от тормозещите го съученици, след случая в София, в който бой между две момичета, праща в болницата едно от тях. След случая в Студентски град, нахлуването на биячите в едно общежитие и последвалата саморазправа. След случая в който група момчета с бръснати глави, нападат и пребиват друго, което им се е сторило или било пънкар. Всичко това само в последните седмица и това са само получилите широка гласност случаи, в действителност са с десетки пъти повече. Проблемът с детското насилие е и далеч по-сериозен отколкото изглежда покрай получилите най-широка популярност най-драстични случаи. По-сериозното от тях е, че то е масово. По-сериозни са онези случаи, много повече, за които никой не научава, дори подложения на тормоз забравя. Мисли си, че са минало. Но от малтретираното дете израства малтретиран възрастен. Неспособен на каквато и да е социална реализация, но също тъй, често способен на всичко. Напълно непредвидим и потенциално опасен. Този безличен и кротък човек със звяр в себе си е около нас, пътува с нас в тролея, сяда до нас на пейката, говорим си, срещаме се. Дори сам не подозира какво е в него, а как да разберем ние: околните. И този човек не е един, не са и двама, много са, много у нас, понеже проблема с детското насилие не е от вчера. Проблемът с детското насилие не е от вчера, но няма как да се разреши, докато има учители като прословутия хейтър, клеветник, самоназоваващ се трол в blog.bg. - човек, който не крие, че е преподавател във Варна, а е подложил на тормоз потребителите на една от най-популярните е-социални платформи у нас: с всевъзможни клевети, грубости, лични нападки, интриги, заплахи с физическо насилие и живота. Стигна се дори до смъртта на един от блогърите, а повече от месец не спират гаврите с паметта на покойния. Учители като този варненски садист дават пример на подрастващите. А докато търпим това да се случва, малтретирани сме ние. И ще има такива деца. Жертва може да им бъде всеки.http://stefankrastevcefules.blogspot.com/2012/10/kato-kalvano-do-smart.html

1 коментар:

  1. Хм...Онова място вони отдавна. Но защо ли се учудваме, като целият ни живот е превърнат в една огромна тиня, а слънцето май си е взело дъъълъг отпуск

    ОтговорИзтриване