Колкото по-дълго траяха отношенията ни толкова повече хлътвах в нея.
Иначе беше хубава, но сива. Дълго трябваше да се взира в нея човек за да я открие. Като мъгла беше която се разтваря. Като полярен изгрев който бавно настъпва. Унасяше ме, придърпваше ме към себе си. Вече не можех без нея, а в началото просто я съжалявах.
Появи се в компанията ни кой знае откъде.
Хеви – метъл, бира, секс и безпаричие. Бягства от къщи и издирване с полиция, автостоп и изпити които или взимахме на магия или отлагахме. Търсене на свобода, закопчани ръце към беседката в някое районно. Иначе нищо сериозно. Весело бе, замътено като през халюцинация. Силно
претенциозно, а безпринципно. Съществуването заради самото съществуване. Щуротии и надежди. Всички красиви, млади и умни. Тя беше като грозното патенце сред нас.
Нямаше метър и шестдесет. И имаше огромна гърбица.
По-голяма от тъпкана раница. Като че ли на гърба й растеше още един човек. Или беше бременна с чудовище. Как я мъкнеше, истинска загатка на природата. Гърбицата изглеждаше по-голяма от самата нея. Обадеше ли се проявяваше чувство за хумор, но в повечето време мълчеше. Пиеше по-малко от останалите момичета и повече от някои от момчетата. Не пушеше и беше бледа. Изглежда нещо боледуваше или гърбицата й беше много тежка. Някои я нарече камилата, но си изяде шамарите още същата вечер. Кой знае защо шегата ни се стори гадна. Иначе всички си имаме идиотски прякори и даже се гордеехме с тях. Мандажата, Сливата, Гъбата, Миризловкото и моят който не означаваше нищо, но си беше смешен като звучене. Тя остана без прякор, но да и викаме камилата, не вървеше. И в лицето леко напомняше на камила. Дълги тънки устни. Весел непроницаем поглед. Насмешлива мъдрост. При първи поглед беше отблъскваща, а после ставаше симпатична, много симпатична.
Другите момичета сваляха обаче наред. Смениха най-малко по двама от компанията. Приемахме с уважение интересът и изборът им. И не беше рядка гледка, пренебрегнатото гадже да стои на една маса с бившата си и новият й приятел. Да бъде черпен от тях или да черпи. Ревност и кавги на интимна почва не ставаха. Понякога имаше депресии или някой намразваше всички, а с нас и цял свят, затваряше се в къщи и след седмица излизаше, за да обере точките с новата с приятелка или да се напие като кретен, да направи някоя глупост и да го пратят за две седмици на принудителен труд. Имаше и остригани от яд коси, но конфликти не ставаха. Тя за разлика от всички момичета беше напълно лишена от внимание. Забелязвахме я, знаехме я, общувахме с нея, ценяхме я като един от нас, обичахме я по своему, но не гледахме на нея като на жена. А тя беше. И един ден си го помислих. И ми стана мъчно. Мислех си, че ще я ухажвам малко за да й вдигна самочувствието и да върна вярата й в радостта, но се увлякох. Излизахме все по-често. Все по-често страняхме от другите. Започнах да ревнувам, а не бях ревнив. Никак даже. Радвах се като ми дръпнат гадже. Тъпо звучи, но е така. Твърде жалостив съм, а не исках да се обвързвам. Съзнавах много ясно колко съм млад, но и колко съм възрастен и че едно по-сериозно приключение може да доведе и до сериозни промени в живота. Каквито не ми трябваха. А да си го кажа открито, нямах душа. Предпочитах да ми бягат сами. С нея обаче нещата се задълбочиха. Мъглата от лицето й започна да се вдига. Като, че ли имаше дузина изрази под видимият. Какво говоря дузина по дузина. Имаше безброй същности и всяка следваща по-обаятелна и по-красива. Камилата чезнеше, под нея се откриваше екзотика. Пустош с фереджета. Падаха и откриваха знойни лица. Забранени видения, сред палми. Чезнещи и появяващи се миражи. Следвах я в тях. Галейки с пръст лицето й се опитвах да стигна до душата й. Седмица ми бе необходима докато я целуна. После стана по бързо. Целуваше цялото ми тяло. Тя не се събличаше. Смущаваше се. Нямаше нужда да казва, че не е спала с никого до сега. Знаех го. Но и това което ми даваше беше върховно. Побъркваше ме. После мислеше, че ще я зарежа. Нямах причини да го правя. Хлътнал бях и с месеците които последваха хлътнах повече. Останалите не ме разбираха, но ни се радваха. Започнаха и други да гледат на нея като на жена, но този път нямаше да я отстъпя, нямаше. Въпреки, че тя с поведение показваше, че само гърбицата я различава от останалите момичета в компанията.
Брат ми си купи нов мотоциклет. Старият ми подари. Мечтал бях за този ден от години, но още на следващият продадох на двойно по-ниска цена возилото. Исках да отидем някъде с нея. Лято беше, нямахме ангажименти. Знаех, че ще приеме, а и я поставих пред свършен факт. Казах, че всичко е уредено, хотелите са платени. Лъжех, импровизирах. Исках само да избягаме от останалите. Да бъдем сами където никой не ни познава и да падне и последната бариера между нас.
Все повече се разтваряше лицето. Виждах, че е по-хубава от всички останали с които се бях сближавал, от всички които изобщо познавах. Имаше една непозната хармония в чертите й. Неистово привличаше и приличаше на истинска жена, а не на момиче като останалите.
Намерих едно бунгало на двадесет километра от морето. Поне беше тихо иначе пълно с всевъзможни малки, хапещи твари. Първата нощ спахме един до друг. Пак не стигнахме доникъде. Макар да се давеше от пот не сваляше дрехите си. Страх ме беше, че ще получи топлинен удар. Не пожела да отидем на плаж. Преди пладне заваля. Затрещяха гръмотевици. Гушна се като уплашено котенце в мен. Наблизо падаха мълнии. Честно казано и мен чак плашеха.
Галех я. Търсеше сигурност. После от милувките или от страха от природната стихия се промени внезапно. Пръстите й се впиха в мен с такава страст каквато не бяха го правили. Целуваше по друг начин. Дори уханието й се беше променило. И косата й изведнъж като, че ли бухна.
Започна да се съблича. В мракът внезапно бе озарявана от светкавиците и виждах, че изглежда далеч по-уродливо отколкото предполагах. Гърдите й не бяха големи, но все едно имаше още едни, далеч по-пищни на гърба си. За миг потръпнах, но желанието ми към нея беше толкова силно, че дива възбуда измести отвращението. Целувахме се и се галехме дълго. После ме постави седнал на креслото. Разтвори бедрата и ме яхна. Влажна, дива, бясна като вакханка, сякаш препусна. Все едно не и беше за пръв път, а го правеше често и го обичаше, а наистина й бе за първи път.
Приближавахме края едновременно. Но преди да стигнем. Чу се шум като късане на дреха. Тя изкрещя, но болезнено. Не беше от оргазма. Захапа ръката си. Блесна светкавица и с ужас видях, че целият таван е опръскан с кръв. А в следващият миг над мен се разтвориха огромни криле.
Гърбицата и се беше пръснала. На нейно място махаха възбудени огромни криле.
Смееше се над мен в дива възбуда. Доведе и мен до непозната степен на екстаза.
Стоях обезсилен на креслото когато тя замаха с криле. Полетя в стаята. Блъсна с ръка прозореца. Нададе крясък на птица и се издигна в мрачното небе.
На два пъти проблесна и я видях как се стопява в далечината.
После изчезна зад облаците…
Приказна и диаболична фантастика
Еротична фантастика
Няма коментари:
Публикуване на коментар