Жената - нарцис



Умственото й развитие спря в много ранна детска възраст, но това не остави отпечатък върху лицето й както обикновено се случва. Напротив, като че ли освободената от разума природа се разгърна с целият си копнеж, разтвори се с цялата си любов, разголи до умопомрачителна хармония женската хубост. Приличаше на видение сред слънчогледи, витание в гората, приказна принцеса. На седем имаше усмивката на седемнадесет годишна, погледа й с изразителната увереност на тридесет годишна, фигурата с еротичният намек на четиринадесет годишна, а речникът й беше на четири – пет годишно дете, съзнанието също. И такива останаха до края.
Не се изменяше значително с годините. Ставаше по-висока. Лицето й очерта скули. Косата й леко
потъмня. Но като цялост оставаше същата. 
Изненада родителите си, че прие твърде спокойно първият си цикъл, а все още мислеше, че слънцето и луната са батко и кака които се гонят с фенерчета, звездите са като свещите на църквата, а Дядо Господ, живее на отсрещният връх, а зад него е краят на света. 
Понякога беше забавна с представите си и селото я обичаше. Нямаше млад мъж който дълбоко в себе си, да не е влюбен в нея. Имаше и такива които се чувстваха пренебрегнати и ставаха злобни. Имало е случаи в които я разплакваха с подигравки и понякога по цели седмици не излизаше от тавана на обора където си имаше тайно място от най-ранни детски години. Освен него си имаше и кладенеца н който се оглеждаше като фея от приказките и по пет – десет минути оставаше прехласната от вида си. Беше плитък. Нямаше защо родителите й да се притесняват, че ще падне. 
Напълно изолирана, не беше. Взимаха я често по младежки събирания. Кога да се забавляват, кога за украшение, кога от съжаление. Дори я научиха да пуши. 
Баща й зареди пушката, но така и не разбра кой е гения за който бе приготвил два патрона с морска сол. 
Преди две лета се появи един градски тарикат за погребението на баща си. Имаше татуирана змия, говореше се, че е поет и остана около седмица. С него тя излезе няколко пъти из горите. Веднъж се върна след два часа през нощта. Изглеждаше отнесена и се усмихваше по-различно. Дрехите й бяха изпомачкани, цялата беше в борови иглички, а косата и бе разрошена. 
Онзи още същата сутрин изчезна.
Заведоха я при гинеколог, но се оказа, че не я е докоснал, а лекарят между две ракии каза на баща й какво мисли: 
„Тя е пълнолетна, нали? Не знам какъв ти е проблема, татенце. Онзи, че не е педофил, не е, но и мъж не е. И тя не е дете. Отдавна не е.”
Дали защото бе пиян и искрен. Дали защото бе едър и респектиращ или защото бе специалист по жените и професионално и извън работно време. Но въздейства с думите си на баща й. 
Човекът знаеше, че сама мъж няма да си намери и се опита да постъпи така както се е правило преди век из тези места. Разпита тук там за кандидат. Отказа се. Но само разбуни духовете. Слуховете се носят бързо. Вече е така из цял свят, а в едно голямо село открай време си е така.
Колкото и да бе красива, а тя беше много красива, неземно красива, както би се изразил разказвач на приказки, все пак селото гледаше на нея като на дете. Когато обаче самият й родител, тъй ревнив и страшен като става дума за дъщеря му, я обяви по един свой, странен и неволен начин за жена, тя предизвика един съвсем различен интерес. И той се превърна в истински фурор. 
Беше голямо село.
Богато.
Пламнаха погледи. Фантазии. Страсти. Еротични сънища, гърди и слабини. 
Мнозина се опомниха влюбени и готови бяха семейство да оставят и от дом да се лишат.
Други да убият.
Трети да умрат.
Четвърти да живеят.
Пети на всичко. 
Стана по – популярна от певиците чийто плакати красяха младежките стаи и от звездите чийто гърди блестяха по кориците на списанията.
А тя не знаеше нищо.
Живееше в своя свят където слънцето и луната бяха батко и кака които се гониха с фенерчета, звезди – църковни свещи и Дядо Господ който живее зад отсрещният връх, а зад него свършва света. 
Продължаваше да се оглежда в своя кладенец като фея от приказките, а в къщи отражението в огледалата не й правеше впечатление. 
Не й правеше впечатление и поведението на ухажорите. А те стихове и песни с фолклорни мотиви и посвещаваха. С коли и скъпи дрехи пред очите й се явяваха. Снаги и езици кършеха. Звездите й сваляха. Мустаци пускаха. Бради бръснеха. Коси изрусяваха. Дупки в ушите си пробиваха. Дворци и пътешествия предлагаха. На орли и маймуни се правеха. 
Сили не пестяха. 
Амбиции се разгаряха. 
Тя не разбираше. 
Минаваше за високомерна. 
Жената – нарцис която е влюбена в образа си в кладенеца. 
И това беше вярно до някъде, но никой така и не разбра, че ключът към нея е пред очите му. Достатъчно беше само да застане до нея и да надникне за да види образа му отразен до своя. 
Но всичко друго се правеше, не и това.
Как не се стигна до изнасилване, насинени очи и изкълчени китки между претендентите й е необяснимо чудо.
А толкова просто можеше да приключи всичко.
И още едно лошо нещо ще кажа за ухажорите, преди да приключа. 
Ако някой все пак се беше досетил, скоро щеше да я изостави. Защото всеки я желаеше, никой не бе подготвен да я има.
Страстите поутихнаха, но много неща се измениха. Вече не носеше онези старите чувства по компаниите. Търсеха я по-рядко, защото привличаше цялото мъжко внимание върху себе си. 
Но понякога приятелки допускаха грешката да я вземат. Правеха го заради нея не за себе си. Защото макар да беше Жената – нарцис и не разбираше нищо около себе си, изписваше по лицето си болезнеността на самотата. 
След едно такова весело прекарване, две нейни приятелки не издържаха.
Решиха да си направят шега с която целяха да я накарат да бъде малко по-скромна, не толкова самовлюбена и заслепена от себе си. Промъкнаха се сутринта рано през прозореца и кикотейки се тихо, много внимателно да не я събудят боядисаха лицето й със сажди.
Час по – късно, на зазоряване тя се събуди и като всяка сутрин отиде при своя кладенец.
Наведе се. Изпищя глухо. После скочи.
Не се оказа толкова плитко колкото всички предполагаха.


приказна и диаболична фантастика

еротична фантастика

2 Response to "Жената - нарцис"

  1. Zvetanka Shahanska says:
    27 септември 2012 г., 21:30

    Тъжен край. Чудесен разказ. Поздрави!

  2. The Law says:
    30 септември 2012 г., 16:36


    Хареса ми.

Публикуване на коментар

Follow by Email