С тази книга започнах прочитането на "Хейнски цикъл" на Урсула Ле Гуин и преди петата й страница не бях уверен, че ще стигна до края му, но след нея вече ми беше ясно.
Фантастичният свят ме погълна и дори само заради приключенията на героя, заради краткото бягство от бита, потъването в приказното си заслужаваше, но освен забавлението в шедьовъра има десетки провокации за размисъл. Най-вече за истината и лъжата. Двойнстваната природа
на коронясаната за "благородна" измама - в лицата на нашествениците, враговете на звездно федеративно общество, които са се научили дори телепатично да лъжат и с това уж са спасили мира на земята, завладявайки я напълно, лишавайки я от прогрес.
Сюжетът напомня за пътепис в един фантастичен свят. Макар става въпрос за научна фантастика, усещането е, че четеш фентъзи. Заради изяществото на езика, магическото му въздействие в описанието на иреални образи, а и защото от науките по-съсредоточено е вниманието към философията, по-специално към човешката етика.
Човечеството се е върнало назад, живее на племена и родови кланове, с различна космология, но по-важно: различен морал.
Една съспоставка между тях, която читателя прави неволно и по нов начин гледа на реалността в която живее.
Авторката проявява и висш пилотаж във вмъкването на авторова реч между действията. Директни послания, откровени разсъждения. Много са книгите развалени или просто доскучаващи от подобен маниер, но тук това е очарователно.
Десетки афоризми, дори извадени от контекст, нито губят смисъл, нито сила и си заслужава да бъдат запомнени наизуст.
Книгата е едно голямо приклучение на духа и след края й се чувстваш по-богат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар