понеделник, 2 юли 2012 г.

Колонката в Буквите/избрани/: За Кафка, магарето и знака


Не бях голям. Мислех си, че съм открил четивото на възрастния и то е криминалната литература. Изчетох всичко, което можеше да се впише в жанр криминален на Едгар Алън По и Артър Конън Доил, всичко преведено на Агата Кристи, Джон Диксън Кар, Морис Льоблан. Намерих стари брошури на почти непреиздавания по времето на развития социализъм, ултра популярен по света Едгар Уолес. Постепенно преминах на Жорж Сименон, Реймънд Чандлър и на един дъх глътнах трите преведени тогава книги на Джеймз Хадли Чейс. Мислех си, че това ще остане единственото че иво до края на живота ми, просто бях вманиачен по него, търсих даже и под камък. Сам си измислях сюжети и хубаво, че не се опитах да приложа някой и извън литературата - въртеше ми се в главата. И нямаше да бъда първото дете с въображение, изпатило си от собствените си фантазии.
Не може да се отрече - живеех си в интересен свят, но когато много ми липсваше нова книга, беше наистина потискащо.
Помня една дълга лятна ваканция в селото на баща ми. Училищната библиотека беше единствена, но сега - затворена, а и едва ли щях да намеря в нея нещо непрочетено...



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email