суббота, 16 июня 2012 г.

Наръчник по целяване



Една седмица трая приятелството ни и той умря.
Симпатичен старец. Актьор в живота.
Имаше четиридесет квадрата приземна стая в блока в който се нанесох, трима сина чийто лица беше забравил и цироза. Но да си пийва обичаше. Преди да сме си научили имената ме попита, ще „налея ли малко гориво за космическият кораб”. Спечели ме.

Почерпих го тази вечер. Черпех го и в следващите, а сърцето му се разтапяше. Разума му се разгръщаше. Очите му пламваха. Наричаше ме изглежда с имената на синовете си.
-Та сега са пробните полети и е много мило от твоя страна, че ги спонсорираш плащайки горивото. Скоро ще напусна планетата и като ме попитат: „Къде ходи, къде броди”, ще река: „Ходих из света и нищо добро не видях, но преди да кажа:”Майната” на всичко, се появи един симпатичен млад мъж и ми върна вярата в живота, малко преди свършека му. Ха наздраве…Ще ти завещая всичко което имам. С цялата си любов и желание. Ти си мил човек.
Какво ли имаше? Сигурно освен парцалите на гърба още един или два чифта. Сигурно и два три плъха му се намират. Каквото е имал, пропилял е. Загубил го е. Малкото му живот му остава и добротата. Защо ме натъжи? Човекът просто иска да ми завещае нещо. Е, нека са парцали. Приемам ги. Щом мисли, че са скъпи, скъпи са.
-Няма любов в този свят-дърдореше-но има измама която е по-добра от истината, точно толкова колкото е по-добра любовницата от съпругата. Предпочитаме я и един уважаващ себе си мъж трябва да има. И измами и любовница трябва да има. Ти имаш ли? О, да, забравих, че не си женен. Че време е да се ожениш за да си имаш любовница. Хайде не ми обръщай внимание. Шегувам се. Ставаш ли навреме…Какво се чудиш? Не търси подтекст в думите ми. Просто исках да ти подаря един часовник. Страхотен е. Не знам кой тъпанар го изхвърли. Намерих го преди три години в едно от кошчетата на централна гара…Невероятен електронен будилник…Ще ме черпиш ли още едно…Жив и здрав да си…Та за какво говорих…За съпругата и за истината. Когато остареем всички имаме нужда от тях. Но когато сме млади, не са ни достатъчни. Да-а-а. Любов не стига на света, нито измами…Да, знаеш много хубав часовник е. Сутрин ме събужда с едно приятно пиукане. Пиу-пиу-пиу-пиуууу. Намерих си го…А, да…Вече ти казах. Има много екстри. Всевъзможни функции и даже не мога да отгатна всички. Изучавам ги на метода „проба-грешка”. Не мога да ги разбера още тънкостите. Някои от числата не ми говорят нищо. Сигурно става въпрос за атмосферното налягане или кръвното ми. Кой го знае. Човъркам го, човъркам го, но не мога да разбера всичко. Но щом не искаш да го приемеш сега като подарък, ще го получиш утре като наследство. Нямам си друг освен теб. Аз пиша една книга. Няма да ти кажа заглавието й. Нищо не казвам. Остава ми още малко време. Може да ми текне мисълта. Най-важното вече съм написал. Мъничко вдъхновение ми трябва. Много мъничко. Знам, че ми остава малко време и не ми е необходим толкова прецизен часовник, да го разбера. Нямам време. Достатъчно ли е изобщо на някого времето за книгата на живота. Не! На никого не е достатъчно. И две и пет, и двеста, и двеста милиона години ще са недостатъчно. И все пак има хора които успяват да я напишат. Черпи още едно. И ти пийни. Всичко ще ти завещая. Ти си добър човек. Имам си прецизен часовник, толкова прецизен, че дори не знам как работи, а нямам време което да отмеря. Пести своето. Пести го, като не го пестиш. Тръгнеш ли с мисълта да си го пазиш е най-сигурният начин да го пропилееш. Това ще ти кажа аз на моите…Двеста и шестдесет. Забравих колко са, сигурно са толкова…Наздраве…Аз съм богат човек. Само изглеждам беден. Ще си доволен от завещанието. Много съм събрал от улиците. Покъщнина, стотинки, мъдрост, венерически заболявания…Не се смей…Хората изхвърлят както боклуци така и уникати. И мъдреците са изхвърлени днес на улиците. Нали знаеш притчата за бисерите и свинските крака. Не, не съм човекомразец, нито говоря за времето. Не съм толкова точен като будилника си. Не говоря за нищо когато съм пиян. Тогава говоря за всичко…Ха, наздраве…
Харесваше ми този човек. Не знам с какво, харесваше ми.
Когато чух, че е починал не трепнах. Не го вярвах. Не можеше да е вярно въпреки, че беше факт.
След погребението портиерката ми напомни, че трябва да прибера партакешите му.
-Завещал ти ги е! Настояваше. Бери им грижа…
Въздъхнах. Нямах представа какво да сторя с тях. Не ми даваше сърце просто тъй да ги изхвърля.
Когато вратата изскърца повярвах, че е мъртъв. Едва сдържах сълзите си. Той е докосвал тези неща. Сега няма да ги докосва.
Пишещата машина нямаше буквите: „О” и „Х”. Чукчетата на останалите бяха прилежно смазани. Листът беше сложен скоро и на него беше изписано само заглавието:
„Наръчник за целяване”
Навярно за „оцеляване”, но е нямал „О”-то, за да е „оцеляване”.
Развален фризер за шкаф.
Стари телевизори като библиотечни рафтове, а на тях: „Създадено да убива. Наръчник по бойно умение”, „Критиките” на Кант, „Наръчник на ловеца и риболовеца”, „Основи на стрелбата с танк”, „Англо-марсиански речник”. Последното се оказа шега. Беше оформено като книга, но беше кутия пълна с презервативи, рибарски такъми и картинки от дъвки.
Легло, куфар и много строшени клавиатури отдолу.
Кибритени кутийки с голи хубавици.
Огледало с дървена рамка и поставка за бръснарски принадлежности.
Гумена пържола.
Надраскани плочи.
Всевъзможни джунджурии с неясни функции.
Когато намерих часовника се стъписах.
Работеше.
Нещо ме усъмни и веднага позвъних където трябва. След половин час блокът беше евакуиран, а часовника се оказа точно това което предположих.
Взривен механизъм с огромна разрушителна сила.
„Сутрин ме събужда с едно приятно пиукане…Не знам всичките му екстри…Разучавам ги на метода: „проба-грешка”…Намерих го преди години в едно от кошчетата на централна гара…”


Хорър, трилър, социална драма

1 комментарий:

  1. хи..хи..хи..Развесели ме,макар и да не е весела по презумция историята..хареса ми:)"Наръчник по оцеляване"-теория и практика:)))

    ОтветитьУдалить

Follow by Email