Правителството смятало, че всяка сграда трябвало да има застраховка. Добре.
И аз смятам, че всяка сграда трябва да има застраховка. И всеки човек - работа, или поне възможност за работа. Да получава в най-лошия случай средна работна заплата, която да е минимум 2 000 евро. Но най-вече всеки човек трябва да има достойнство. И то да не бъде облагано с налози и данъци. Нещо, което у дома отдавна забравихме. Смятам, че всяко българче трябва да учи най-малко до дванадесети клас, след което тези, на които училището най- не върви, трябва да карат поне две години курсове за професионална квалификация. И като казах "българче", имам предвид всяко дете гражданин на РБ. Тогава няма да имаме никакъв проблем с "малцинствата", съмнявам се дори, че щеше да има думата, каквото и да е било реално положението.
Смятам, че средните пенсии трябва да бъдат поне четири пъти по-високи. А най-ниските - десет. Изобщо, смятам си аз, че трябва да има из България много хубави неща. Но възможни ли са? На този етап - не. Защото това не е като махане с магическа пръчка.
Но смешно е, когато един гражданин се съобразява и разбира материалните възможности на държавата си, а държавата в лицето на своите висши изпълнители "смята" неща, които са много далеч от материалните възможности на своя гражданин. И не иска, и не иска да се съобрази с тези материални възможности.
Добре е всяка сграда да е застрахована, но това е в сферата на добрите пожелания и май на научнофантастичната утопия, като става дума за България. С какво държавата очаква да застраховат къщите си онези ен-стотин миньори, които чакаха заплатите си с месеци, и само да нахранят себе си и семействата си, са влезли във вересии, може би с половин година работна заплата напред? С какво очаква да застраховат къщите си пенсионерите, част от които мръзнат като кучета през зимата, за да пестят? С какво очаква да си застраховат къщите всичките работещи бедни, някои от които не могат да се справят с плащането на тока си? Всички, изключили парното, лишили се от неща, без които е трудно цивилизован човек да си представи съвременния бит? И ако всяко от тези лишения поради липса на възможности все пак е временно, какво ще се предприеме към човек, който е нямало как да застрахова жилището си? Имал е сили в един момент, имал е здраве, имал е и парици, направил си колибка - покрив, да подслони глава. Да се крие от разбойници и лошо време. И сега, като няма възможност да застрахова целия си инвестиран до този момент живот, какво? След като застраховането е задължително, няма да му се разреши да живее в дома си ли? Или домът му ще бъде отнет? Или други санкции?
Че то застраховането нали е за да пази от бедствия. А за останалия на улицата е все едно дали държавен служител или земетресение са го изгонили от дома му.
Вярно! Застраховането е предпазливост. Застраховането може да опази човек от беди. Но какво да ни предпази от застраховане, което само по себе си се е превърнало в беда?
Няма коментари:
Публикуване на коментар