Енергия

Колаж: BG Север

Цял живот ставаше в четири и тридесет и три. Откакто се помнеше.
На шейсет и осем, можеше да разкъса бирена капачка на четири. Буташе от лег сто и тридесет килограма. Пиеше по литър без да се напие. Имаше пулс седемдесет и осем и не помнеше дори силна настинка. Изглеждаше на не повече от петдесет, усмихваше се като петнадесет годишен, а през погледа му надникваше десет годишно дете. Не помнеше нито колко къщи е построил, нито
колко пътища е проправил. Не само буквално. Умееше да завладява, да вдъхновява, да зарежда с енергия. Строителен предприемач и ловджия, любител художник, баща, дядо и любовник, приятел на всекиго, дори на враговете си. Беше толкова зает, че забравяше да мрази и толкова му беше весело, че рядко будеше омраза. Издигна църква и залеси хиляди декари, направи мини ВЕЦ и рибарник, чакаше първото си правнуче, а имаше седем деца и тринадесет внука. Разорил се беше четири пъти, а след всяко изправяне на крака ставаше по-богат и по-силен. Нямаше човек който да го е видял тъжен, ни такъв който в пет часа сутринта да го е видял необръснат. Можеше да празнува до три и половина, до четири. После отново беше на линия и изглеждаше отспал и отпочинал, свеж и с типичното си инфантилно, но топло чувство за хумор. Киноман и меломан. Трикратен шампион в тайни местни ралита. Седем пъти беше вадил кръста от реката на Йордановден.
-Откъде взимаш този живец? –попитаха ли го, отвръщаше шеговито:
-Черпя силите на зората. Пия светлина. И я превръщам в кръв…
Не си вярваше, но пък последното което можеше да му дойде наум беше въпроса, откъде черпи силите си.
Имаше за толкова много неща да се мисли. Толкова важни и належащи. Имам, а откъде е, не е най-важното. Разбереш ли, отива си магията. То което е в теб, не иска да бъде познато. То иска да бъде изявено. В крайна сметка То не е нищо освен това което си направил с него и от него. То желае, ти отгатваш и изпълняваш. Не обичам да се залежавам и толкова. И кога минаха тези години? И защо? Весело е и толкова. Я какво е това. Петдесет и осем електронни съобщения. Няма СПАМ. Сега да ви прегледам. Няма време да се питаш за времето. Сладко е да взимаш от горчивите въпроси по лъжичка. Печелим от времето, само когато енергично го пропиляваме…О, това е сериозна оферта. Ще отговоря на това съобщение.
-Не съм те видяла и веднъж с торбички под очите. Как го постигаш?
-Черпя сили от зората. Пия светлина. И я превръщам в кръв. За това ставам винаги преди зазоряване.
Хубава си почти като Йерусалим. И щеше да си страховита като армия с развити знамена, ако не беше толкова любопитна. Защо ми задаваш този въпрос? Събуди се една сутрин с мен и ще разбереш…Телефонът пак звъни…Спасява ме от обяснения.
И така я караше и така отвръщаше, докато една вечер, негови добри приятели решиха да си направят с него експеримент.
Поливаха спечелена сделка или завършен проект, нечие внуче или кой знае какво. Поводи не липсваха. Обикновено се събираха по два или три. Че и повече. Вино и концентрати се лееха. Пушки гърмяха. Странни любовни многоъгълници истински геометрични недоумения се създаваха. Катастрофи ставаха. Гаранции се плащаха. Сто и петдесет романа можеха да се напишат по купонджийските изживявания на компанията. Като нейна душа не отсъстваше, макар рядко някое от големите изпълнения да беше негово. Този път нямаше представа, че е център на вниманието му. Че в чашата му са разтворени толкова транквилизатори, че биха проснали като парцал и сто и шестдесет килограмов екзалтиран талибан.
Събуди се в единадесет и половина преди обед. Като видя часовника му се стори, че е някаква шега.
Клепачите му тежаха и нагарчаха. Чувстваше силен глад, а крайниците му бяха като олово.
Бързо се досети какво може да му се е случило. Стана му весело.
Един ден по независещи от мен причини мога да си полежа. Затвори отново очи и се замисли за живота, вселената и всичко останало. Спомни си стара мелодия и пасаж от книга която някога беше чел, неразбрал и позабравил. Замисли се, за една от снахите си. Напоследък жената не изглеждаше весела. Дали не е нещастна. После за една екскурзия за която беше мечтал от дете, но време не беше му останало. Пак заспа. След обяд стана да се нахрани. Съзерцава два часа от прозореца навън. Не мислеше. Заваля и имаше чувство, че капките бият по лицето му. Унесе се. Телефонът иззвъня, но го изключи. Преди да си легне отново в леглото малко беше сърдит на шегаджиите.
Можеха да ме отровят, а и не съм свикнал така. Вечерта се въртя. И мисли за много неща. Въпроси без отговор се бореха. Въпроси за живота които нямаха общо с живеенето. Докато се опитваха да го отгатнат го възпираха. Махаше покрай главата си все едно гонеше мухи. Заспа едва на зазоряване. Тогава когато обикновено се будеше.
През деня направи няколко телефони разговора. Даде няколко наставления. И те му тежаха. Излезе след обяд и седна в парка на пейките като човек на своята възраст. Чувстваше се изтощен и стар.
Събуди се много след зазоряване и на следващата и на по-следващата сутрин.
Само след шест месеца почина.



Хорър, трилър, социална драма