Колонките в Буквите/избрани/: За един отзив, който много ми повлия


Първо прочетох отзива, после произведението. Авторът на отзива: анонимен. И сега думите му ще получат част от онази популярност, за която навярно този човечец цял живот само, само ще си мечтае. Отзивът беше следният:
"Простотия до шия!"
И в този миг този човек - този никой, свърши за възпитанието на душата ми почти толкова, колкото и автора, за който беше предназначен отзива му:
"Простотия до шия!"
До този ден преживявах подобни отзиви зле. И сега им обръщам много внимание, повече, отколкото заслужават. Но някога направо ме съкрушаваха. Пиша го днес с усмивка, но е горчива усмивката ми. Навярно и в този ден - не помня, съм получил нещо подобно, щом толкова ме впечатлиха тези думи. И ме накараха да си направя хиляди изводи.
Какво толкова? Ежедневие в интернет.
Но това не беше в интернет. Беше върху книга, върху вътрешната страна на задната корица на книга, която взимах от библиотеката. На нея беше написано с доста интелигентен почерк: "Простотия до шия!"
Все си мислех...

3 коментара:

  1. Трудно може да ме заинтригува мнението на такъв. Чуя ли някой да се прави на голям разбирач, веднага го слагам в графа "Тъпанари". Личи си, когато човек чувства и "вижда" със сърцето и кога говори само за да се представи за някакъв.

    Замислял ли си се колко пишман-естети, разбирачи, културоведи всъщност са егати селтаците смотани? На практика са същите кратуни като изпаднал квартален клюкар. Прочел две-три книги, гледал няколко филмa и започва да бистри за италиано и френч. Къде, бе?! Не може да метне по-далече от най-близката нива, ама се бара за Великио Гранде. Че даже и на другите разяснява.

    Подобни неща адски много ме отблъскват и това е една от причините да ми се гади от думи с етикет "общоприето". Защото е лицемерно и дава възможност на изпаднали кифладжии да се представят за нещо мнооого важно. А цървулите им сътрчат ли стърчат :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Жалки картинки са подобни хейтъри. И са абсолютни маниаци, обожествяват ограничения си интелект. Най-често не са никак вещи в областите, в които се изказват, но уверени, уверени...Най-злото, което може да им пожелае човек е да се осъзнаят, защото случи ли се това, а то е невъзможно, ще умрат от срам.

      Изтриване
  2. Съгласна съм с The Law и Стефан.Винаги ми е било чудно самочувствието и самоопределението, които имат някои за себе си, като видни познавачи на каквото и да е било.Изключвам професионалните критици, макар и там да е спорно поради големия субективизъм във всичко-особено в изкуството по начало. Най са ми интересни, тези които се хващат вече от безсилие и злоба и за една точка, вместо да се опитат да сътворят нещо сами, дори и произведението им да не е блестящо.Но затова, нали се иска и кураж...Та тази порода хора, винаги са ми били интересни и понякога ги наблюдавам, защото всъщност чрез злостните, неуместни коментари издават дълбоката си комплексираност и некадърност- лишеност от всякаква елементарна креативност...А този който е лишен от всякакъв вид креативност/разбирайте елементарна/,не говориме за изявена талантливост е лишен от най същественото-лишен е от всичко...Бих препоръчала горещо на същите, вместо да сипят неоправдана жлъч и псевдокритика, да се запишат за кръжоци по Арт-терапия,което чувствително би ги успокоило и би ги направило по широковъзприемчиви към светлосенките на заобикалящият ги свят...:D

    ОтговорИзтриване