Only Fans

 

Изглеждаше с десет години по-млада и по-гола от себе си.

Изтича в края на гората, долепи гръб в стеблото. Този смях и смут изобщо не ми бяха познати. Гърдите й ми се сториха по-големи, а кръста – по-тънък, по-дълги бедрата й.

Дали изобщо е тя? Може би, двойница. Жена ми е хубава, много е хубава, но тази е по-хубава. Или съм нямал представа колко по-хубава може да бъде.

Отмята глава назад. Валяло е, шията й е в по-близък план. Виждам бенката.

Папаръкът си е истински артист. Човек на изкуството, мразя го. Капки от листата се целят в бенката й, пръскат се и се стичат. Приличат на милувки.

Смехът й ще премине в оргазъм, всеки миг.

Ноктите й се впиват в кората, имам чувството, че ще я раздерат като кожа и от дървото ще потекат струйки кръв. Всяко мускулче й се е съживило, танцува в свой ритъм, своя мелодия, различна, а в синхрон с всички останали. Търка се дупето й в кората.

От шубраците излиза любовника й. Лицето му е в сянка, всъщност няма да ми е трудно да го разпозная, макар да се вижда само една атлетична фигура и дълга къдрава коса. Досещам се и кой е. Има ли значение!

Впил е пръсти под коленете й, лицето му е между бедрата й. Нейното...в небесата.

Капки от клоните – по клепача й, левият. По нослето и по бузката, по долната устна, по брадичката й. И пак по нослето и по клепача. А тя не е в себе си. И само тялото е нейно. Не е двойница, тя е, но само като биологичен приемник. Душата е непозната, това е жена която не съм докосвал. Екзалтирана палавница, божествена самка, петнадесетгодишна сладострастница е разголила образ по чертите на тридесетгодишна умерена във всичко жена. Косите й се мятат, заплели са се кичури в клонките, чупи ги. Тялото й сякаш няма кости, имам чувството, че ще се увие по стеблото, ще се плъзне по него нагоре, за да открие някъде сред листаците плод в който да забие змийски зъби и да откъсне.

Вече не знам, тежко ли ми е.

В мен, вътре се е катурила планина както в родопската песен и както в родопската песен е затрупала два другаря, двама овчаря. Ангелът ми и демона ми, може би, знам ли! Двата гласа от “Философските новели” на Волтер, експлоатирани и преексплоатирани в кинокомедията и рекламата.

Пробудило се е някакво дете в мен, което очаква да се случи невъзможното.

Да прекъснат до тук кадрите, да се появи някакъв анимационен любимец, може би жената на заека Роджър и да каже:

“Ако не искате да ви изневеряваме, купувайте си витамини...”

Хиля се, истерично ми е. Никога не ми е било. Силен съм.

Може да се каже, че силата е мое предприятие.

Минавам за комбинативен ум, изобретателен работохолик, но не...Аз просто се владея. Поддържам една емоционална скорост, независимо мъчно ли ми е, радостно ли ми е. Още лицето й е нагоре, сега отворила очи. Още е непозната. И аз съм си непознат.

Намерих линка преди часове. В пощата ми, в спам кутията. Не бях я проверявал дълго, още малко и автоматично щеше да бъде изтрит. Без малко – сам да го изтрия. Но нещо все пак ме накара да го проверя.

Почти усетих преди да го пусна какво ще видя. Не, че е давала признаци.

Не, че сме имали сериозен конфликт или по-тежкото: липса на каквито и да е било конфликти. Гали се като коте вечер, правим почти всяка нощ любов. Никога по веднъж. Прегръща ме, прегръщам я, когато излизаме. Плъзга дупето си под ръката ми и се смее. Големи хора сме, минаваме за сериозни. Държим се като тийнейджъри.

Никога не би ми хрумнало. Още не мога да си го обясня. С нищо не ми е подсказвала, а лицето й сега говори толкова много. Става ми много, много криво за нея. И ги мразя повече. Използвали са я. Излъгали са това наивно момиче. Точно като такова я възприемам, а не като мръсницата която са искали да ми открият. Целта им: ясна. Аз, а не тя.

Да ме изведат от равновесие.  

Много врагове имам. Пречкам се.

Колко ли дълго я е свалял! Само заради този филм.

Истински шедьовър, да си призная честно. Юмрук е свил диафрагмата ми, стиска я, стиска я. В хладна пот съм цял, хапе ме.

А нея я хапят капките по тревата и ръцете й мъкнат тревата…

Нямам сили да поместя мишката и да изключа плейъра. Трябва.

Толкова е красива. Никога не е била толкова.

 Ако не изключа плейъра, ще грабна монитора и ще го тресна в пода.

Имах се за ревнив, все си мислех, че ще направя война, разбера ли, че си има друг.

До преди двадесет минути, до преди да пусна филма. Свърши. Най-после!

Но лицето й, такова каквото е на филма виждам още.

Тежко ми е, че трябва да й го пусна, а това, което искам е само да я прегърна.

Даже не искам да й говоря, а ще трябва.

Най-малко за да не ми хленчи.

Ако този филм е целял да я намразя, не се е случило. Не.

Последното което чувствах е нещо срещу нея.

Но как така! Доколкото знам, в тази платформа няма как да качат клип без нейно съгласие. Дала го е.

Не е била на себе си.

Била е другата, онази от клипа, не онази, с която живея.

Дори не си е помислила за мен. Дори не ме е предала.

Дишала е изживяванията си, без да съзнава, какво означават, а обикновено е разумен човек.

Толкова влюбена е била или повече от влюбена. Кое е по-силното желание от онова на влюбената? Каквото и да е – изпитвала го е.

 Ще продължим да си живеем както е било. Ще си имам тайна, както тя своята. И така даже ще сме квит. Едва ли ще се занимават с нея повече, след като видят, че нищо не се е получило. И изглеждаме даже по-щастливи, каквито ще изглеждаме.

Сигурен съм. Сигурен съм.

Още по-близка ми се струва. Още по-мила ми е.

Няма логика, не се разбирам.

Влиза и сега повече от всякога разбирам колко я обичам.

И че съвместният ни живот може да бъде хубав, много, много по-хубав отколкото и до сега. Но правя нещо неочаквано за себе си, много силно от моя страна.

Не съм сигурен трябваше ли, но не съжалявам. Оставих я да изгледа няколко пъти филма. Тъжно й е, тъжно й е, че се разделяме.

Казва ми едно: “прости ми”, а аз премълчавам, но същото искам да й кажа.

Враговете ми ще тържествуват. Постигнаха целта си. Разстроиха брака ми.

Само, че направиха нещо много за мен.

Нещо което сега само аз мога да оценя.

А след време, надявам се, ще оцени и тя. Когато срещне някой, някой, който не я мами и не я използва...Но той я направи толкова щастлива, колкото онзи който я мамеше и използваше...

Толкова щастлива, колкото аз не съм създаден да я направя.

Защото онази непознатата, която виждах по лицето й, беше щастливата жена, която тя заслужаваше да бъде.

Месеци са минали. Още пускам филмчето.

Толкова, толкова е щастлива. Обичам тази жена.