Комшийки, порно и скандали

 Около два след обяд взех да се забавлявам. Здраво ме наредиха колегите. Не, няма да рева, ще се смея. То без друго и смешно. Ще се оправят нещата, всичко ще си влезе в релси, а това някой ден ще го диктувам на мемоариста си. Разбира се, първо трябва да стана първа дама на планетата, до тогава ще си гледам работата, но преди и нея да започна, трябва да свърши цялата тази трагикомедия.

 

Скоро смених офис. В този периметър ми се струва, че сме липсваща ниша.

Момичетата ми на път, потят се в спорове с адвокати, убеждават клиенти, правят си техните магии. Добри сме, целият екип, в търговията с недвижими имоти. Дори обаче и ние се парим. Ето и в случая, номера не беше нарочен, с тези колеги не се конкурираме. Казаха си ми най-приятелски къде мога да намеря офис. И те не знаели, до скоро тук е имало импресарска къща за порнофилми.

 

Та тези ми културтрегери, нещо сгазили лука, меко казано, горе – долу почти нищо в дейността им не било законно. Разкарали ги разбира се, но обявите им още по вестниците. Заредени с креатив и трудолюбие хубавици и мачовци тропат през петнадесет – двадесет минути. Заключих, скочих до близката книжарница, взех един кадастрон и написах с флумастер:

„Тук е агенция за недвижими имоти, а не импресарска къща”.

Кой да го чете? Пак тропане, тропане.

 

Пердето ми падна когато влезе учителката ми по математика от началните класове, всъщност не точно тя, но на нея прилича и се оказа също учителка по математика, вече пред пенсия. Пита ме като разбира, мога ли да й помогна да открие тези които търся. Интонацията й учтива, делова, интелигентна. Извинявам се, че не мога.

 

Заключвам вратата, мия си лицето, от толкова време не съм се изчервявала.

Мия си лицето и започвам да се кикотя.

Хич, няма да питам сина си как е открил този ми стационарен телефон и защо гласа му прозвуча малко странно като каза: „Мамооо!”, може и да си въобразявам. Много ми дойде за днес с тази учителка по математика, ама защо толкова си приличат.

 

Тропа се пак по вратата, отключвам я, може и да е клиент. Нахлува мощен корем, навлажнени от секреция буйни мустаци, миризма на бира, ризата е неспособна да прибере напълно под себе си, огромната маса, мас и косми стърчат между копчетата, крачетата му къси, трябва да наближава петдесет, по загара му личи, че е работлив човек, познаващ полето, лицето му на грижовен съпруг и баща, малко е притеснен, всъщност много е притеснен, ами като се притеснява, защо по дяволите, опитва. Не, не е мой клиент, и той за порно-звезда се гласи.

 

Слагам си очилата за да съм по секси, допирам писалката до устните и му се подсмихвам, както си знам, все пак и аз работя с хора. Казвам му да се съблече. Морави петна избиват по лицето му, вдигнал е кръвно, а аз му се усмихвам и го гледам ли гледам любопитно. Подканям го, къде е тръгнал такъв. Разкопчава ризата. Ама растителност, ама чудо. Зрелището наистина си заслужава. Има и татуирани на рамото разкривени букви. Май име на гадже или на футболен отбор, може и марка трактор, не могат добре да се разчетат, толкова зле са направени, а и още косми изглежда след това изникнали. Панталона му така се е свлякъл под шкембето, че по-скоро го задържа, отколкото го смъква, а аз го подканям. Остава по червени боксерки на пеперуди. Казвам му да се качи на масата, а след това: „достатъчно”, бъркам в чантата и му давам петдесетачка.

 

-Тук е агенция за недвижими имоти, не импресарска къща, а това беше за стриптийза.

 

Пребледнява, почернява. Мята мълнии, а в същото време изглежда виновно. Облича се набързо и изчезва навън. Не посегна към парите. Е, честно си ги спечели, давах му ги. Сигурно се отказа от кариерата на порно звезда и се прибира сега към дома си. Малко го съжалих. Какво ли не си мечтае един обикновен човек при криза на възрастта, а някои си остават хлапаци които посягат към мечтите си, дори към тези които, ако се сбъднат е възможно да разбият всички останали. Ама какво шкембе и каква растителност…И червени боксерки на пеперудки.

 

Тропа се на вратата. Влизат тийнейджърки. Изсъсках: „личните ви карти, полицейско разследване” и се изнесоха като дим. Тропа се пак. Влиза…комшийката ми. Има подрастващи синове, има стабилен съпруг, в никакъв случай не е материално затруднена. Гледа ме объркано, не знам как я гледам аз. Усмихвам й се, соча й канапето, сяда крак върху крак, доста открива, по бельото й личи, че се е подготвяла.

 

-Аз…такова -опитва се нещо да каже. Тази реплика си е направо за филм.

 

-Филмите нали са само за чужбина? – пита, а после заравя в длани лице – Съжалявам! Не мога така, искаше ми се да съм анонимна, никой да не ме познава! Не мога!

 

Голяма змия беше. Надменна, злорада, нарече преди месеци сина ми наркоман, че имал дълга коса и носил обица, на няколко пъти вдига скандал за изхвърлени кори от плодове пред вратата й, които тъй и не видях. Подиграва се, че нямам мъж.

 

„Защо ти е, бизнес дамите, сами сте си мъже.”

 

Не, че е далеч от истината, относно мен, но интонацията, никак, никак не ми харесва. Сега ми падна. Хленчи.

 

-Не мога пред познат. Разбираш ли, не мога.

 

-Добре – утешавам я. – Няма проблем.

 

-Моля те, моля те, заклевам те, никой да не научи.

 

Разбира се, че няма. Жал ми е. Хвръкна като тапа навън. В следващите дни все като ме види все навежда глава. Минаха месеци. За нея никой не разбра, но на мен взе да ми се носи славата, че съм се занимавала с порнопродукции.