Маската на изкушението

 

Симпатичен й стана много бързо. Наивен, импулсивен, особен.

Опитваше се да скрие усмивката си. Предложението му трябваше да й прозвучи неприлично, много неприлично, но я гъделичкаше. Приятно я гъделичкаше. Почти се изчерви. Забрави как щеше да му откаже, а той продължаваше да настоява. Глупчо.

-Само красота е. Просто изкуство. Природни форми.

-Моля те....-наведе глава, такова неудобство не беше чувствала и на шестдесет, когато за първи път и то точно онова момче за което мечтаеше й предложи да излязат.

-Маската...- млъкна за миг, очите му я пареха - Не съм те виждал, не знаех, че те има, но съм я правил за теб. От пръв поглед го разбрах.

-Не мога, не мога да застана пред толкова хора гола.

-Аз съм художник, признат майстор, а не сводник или продуцент на порно филми. Тези хора пред, които ще откриеш тялото си, не са любители на сексуална търговия, а на красивото.

-Все едно, аз съм майка и съпруга, аз...

-Никой няма да разбере коя е под маската, никой няма да те познае. Може би само съпруга ти, но той нали не е тук?

-Да, всъщност...има ли значение, не мога, не мога да го направя.

-Маската ще го направи, не ти.

-Сатана! - опита се да прозвучи като упрек, но прозвуча като закачка. Наистина си беше. Представи си как ще изглежда. Маската беше божествена. Олицетворяваше майката природа; със загатнатите реки и скали; с иглолистните и широколистни дървета; с напъпилите голи клонки; неподвижни, а потрепващи сякаш от възбуда на вятъра. Всичко беше изписано на маската, а очите му бяха толкова прозрачни, толкова чисти, че не можеше да е лъжа, като й каза, че тази маска е творил за нея.

Почувства се богинята. 

Възбуда премина през тялото й. 

Не беше лекомислена жена, напротив: тя изживяваше ценностите си и беше щастлива, чувстваше се свободна в тях и чрез тях. Не би му се отдала, колкото и да я привличаше от самото начало. Не беше се отдавала и на много по-въздействащи мъже, но тук ставаше въпрос за друго.

-Ти просто ще завършиш с фигура една картина. Голотата ти дори няма да е твоя, а голота на маската.

"Колко ли жени ще ми завидят!"

Почувства се приказна. Покварена, но пречистена. Пред самият грях, отдавна опростена. Невинна, макар и в сърцевината на порочни помисли.

През курорта мина случайно. В последният момент реши. По работа беше в този край, лятото жарко. Прецени, че може да открадне няколко часа от себе си. За една разходка до китното градче, за един плаж. Имаше и красиви юношески спомени, от преди двадесет и две години, а сега ново изкушение.

Почувства, че може да го пребори, но когато тръпката отмина и прецени с трезвен ум, разбра, че наистина няма смисъл, да отказва предложението.

Това беше просто един обичащ красотата творец. Защо да не бъде част от нея?

-Сигурен ли си, че никой, никой няма да разбере коя е под маската?

Той се засмя:

-Поне от мен, няма да разбере никой. 

Хареса й отговора му, наистина беше искрен, много искрен, а когато сложи маската се почувства неудобно в дрехите и срама й изчезна едва когато ги свали.

Застана между другите картини и произведения на приложното майсторство, но когато изложбата беше открита, кожата й настръхна. Почувства се вън от себе си. Уплаши се, очите я докосваха, изяждаха, похотливи усмивки, ирония, смигвания, инфантилен хумор, удивени погледи, имаше и недоволни, по-скоро беше от завист към твореца, усети я. Но всичко това, отключи онези реални нейни представи, преди да изпадне в плен на очарованието му. 

Опомни се...гола и измамена. Безсрамница, която нямаше къде да бяга. Гола като в кошмарите, в които неочаквано се опомняше насред оживен център и нямаше къде да се скрие.

И разбра, че е излъгана. 

Голотата не беше на маската, както и рече, а маската беше на голотата: за да скрие безсрамницата, която просто искаше да се съблече без никой да я познае.

Отминаха тези мисли, успокои се, обзе я приятна топлина и отново онази лъстива възбуда, че е просто красота без никаква похот.

"Никога не съм се събличала истински! Характера който показвам, винаги е бил на лицето ми, за да прикрие онази лудата, наивната, която чувства бясно и се отдава на желанията си."

Щеше да се разплаче, после да се разсмее.

После стана спокойна, по-спокойна откогато и да е било.  Довери се изцяло на маската. Това наистина беше характера й, но оформен до край, завършен, покрил я изцяло, както до сега не успяваше. Осъзна се, по-облечена от всякога. И по-защитена!

Сеансът отмина. Облече се в дрехите си, но без маска щеше да се чувства гола.

От срам изгаряше, дори при мисълта.

И повече не стъпи в това градче.