Ще го отблъсна. Не е честно.
И е игра, която не печели, не печеля, никой не печели, и вече не е забавна, и е изиграна, и е скучна отдавна, и го няма ни трепета, ни сладостта, ни майната му какво, и само ме гъделичка, а аз се правя, че спя...
Неволно изстенах, чу ли ме.
Не искам да знае, че съм будна и не го отблъсвам. Вече не се желаем, години са. Имам си друг и е наясно, все още съм му съпруга, не сме и отваряли въпрос за развод.
Съжителстваме си, не си пречим.
Само като го прехванат такива като сега.
Върти се езика му по зърното ми, по другото, играе надолу, някакви абстракции рисува.
Не може да не е чувал, че имам любовник.
Не е и просто любовник, а е любим. Не смея да го нарека второто от страхопочитание към думата. Отдава ми всичко. Вярваме си, не се ревнуваме.
Неговият брак също е провален.
Той дори не я вижда, пътува тя по света.
Обаждам му се и от къщи, нищо, че мъжа ми чува как мъркам „мили”, „скъпи” по телефона.
Като, че ли даже искам да чува.
На чисто да сме.
Не обичам да мамя. Сигурно и той си има друга, честно ще се радвам да е така.
Защо живеем заедно?
Инерция сигурно, а такива прояви...Не, не ги разбирам.
И спя, правя се, че спя.
Толкова нежен не помня бил ли е изобщо.
Дали не му липсва неговата?
Тази която не познавам, но предполагам, че има.
Най-вероятно. Може и да са скъсали. Къса, страстна връзка. Космически мигновения и всякакви други глезотии. Захаросани балади и мултимедийни клишета, плюс някоя лирична инфантилност.
Кучка, как може да се подиграва с мъжа ми!
Заради нея, аз, трябва да го утешавам сега. Като домашен любимец ме е заоблизвал. Не, че не ми е приятно, но не ми е и приятно. Вече не го искам от него, не и толкова нежно. Просто може да си ми каже, че има нужда от секс. Приятели сме, възрастни хора, все още живеем заедно и смъртта не ни е разделила. Ще легна под него и толкова. Въпреки, че си имам друг, когото обичам, както него някога. Че и повече. Но като може да бъде толкова нежен, защо изобщо позволи да го имам. Спи ми се. Нещо приятно сънувах, по-приятно и от устните му. Ограби ми го. Все още не съм будна съвсем. Рея се, ту тук, ту там съм. Ще му кресна, но нямам сили. Нямам сили или не искам.
Правя се на заспала или не съм достатъчно будна. Всичко се размива, нимфа съм, кара ме да се чувствам така както съм и с любовника си. Защо, защо ми позволи.
И какво рисува езика му? Малко под гърдите ми е. Това кръгче ли е или „О”?„О” като откровение или „О” като орис. Май „О” като омлет, който много обичаше, а аз намразих.
Твърде просто ми се струваше и лишено от претенции. Като живота ни, изобщо. „О” ли е наистина или кръгла нула. Която дори не осъзнава, че изписва. Нула пред която няма единица. Две нули, но не като тоалетна, а като мъж и жена живеещи, ей тъй, лишени дори от лукса да се мразят.
Устните му пълзят надолу, пише.
Вече съм абсолютно сигурна, че изписва с езика буквички. Второто е едно много, много завъртяно „б”, неясно говори и нечетливо пише, гълта думи и не може да се изразява гладко даже без говорния си дефект. А, би трябвало да има речник, че обича да си чете. Хаос му е в главата, цифри и сделки, абстракции и схеми. В ей такива изблици излиза от тях, но толкова, толкова са редки. И какво иска да каже с това „об” – облаче? Нежно е. Галя косата му. Нека да разбере, че съм будна. Тъпо постъпвам, омеквам. Ще се любим, после за пръв път ще говорим директно, за интимния си живот извън дома. Ще му си кажа, че обичам, после ще решим, нещо ще решим.
Още по-надолу устните му изписват „и”. „Оби”- сигурно обилно. Обилно иска да излее страст, но не успява още, прав си е. Нежен е, но и скован.
Малко над пъпа ми изписва „ч”.
„Обич” това ли е искал да напише.
Че в тази дума той не вярва, нито изрича. Осемнадесет години вече. Но пък може да е защото и аз не съм искала да я чуя от него. До преди месеци, до преди да срещна този когото обикнах си мислех, че изобщо мразих думата „обичам”.
Завърта ръкописно „а” като „ед” около пъпа ми. Изстенвам, устните му вече не се отделят. Рисуват ръкописно буквите, с много орнаменти. С две ръце дърпам косата му и притискам главата му към себе си. Добавя „м”. „Обичам”, не невъзможно е, че ми харесва, ако съм го искала щях да го чуя или вече отдавна да сме преживели тази нощ. И все пак: искала съм го. Не мисля, летя. Не прилича на себе си.
Изписва „т” малко на слабините ми, преди долният край на буквата „е” да отведе при тях устните му и той да ги впие.
Отварям очи и се опомням не там където на сън бях.
Не съм в дома си. Тази нощ не се прибрах в къщи. Аз съм при любовника си. При този когото обичам. С този когото обичам. С него съм. Защо ли изпитах разочарование като го осъзнах!
Няма коментари:
Публикуване на коментар