Тази система ще бъде изключена

„Тази система ще бъде изключена. Изключването е инициирано от…”  

Майната му, програма си някаква…Мразя компютрите искам да съм пещерен човек, космат и с гнил дъх, с кучи зъби единият прояден от кариес и да боли за да съм по-зъл, с една по-космата и от мен, дебелана и тояга в ръката…Програмата нямаше да се смили. Компютърът ми пак щеше да изключи. Падах му на колене, молих се, произнасях заклинания, но появеше ли се панела с този надпис системата изключваше. 



Зло Божество е компютъра, няма нищо общо с човешката ръка, ще знаете. Никакви си там програмисти няма. Имало е някога, но са го изпуснали от ръце, той ги е зомбирал и ги е направил жреци и те си мислят, че го програмират, а той ги програмира. 

За обикновените потребители като мен, да не говорим. Като всяко божество жертви иска и зле наказва непослушните. От три денонощия съм като в подземията на ужаса. Пиша дипломна работа на сина ми от първият брак. Идиотът няма да се справи сам, обичам го, а ми е и платил. Разчита на мен, не е пипнал нищо, а аз разбира се му казвам, че всичко върви макар да бях оставил всичко за накрая. Свалям се с една хубавица две години по-малка от него, жена – фантазия, при това по-еротична и от моята. Дърт пръч е природата, уверявам се като ми създаде едни такива по които и ум губя, а все с по някой урок поумнявам. Пиша „автобиографията” на един олигофрен и политически сводник. Този ми е платил и по-добре от сина ми. Редактирам седем бездарни поета. Намерих порнофилм с втората ми съпруга. Хубав майтап ще си направя с нея. Но първо ще я погледам да й се възхитя, страхотна е, не може да се отрече. Мръсница и чудо. Май още я обичам. И съм вдъхновен и се опитвам да напиша и нещо за себе си и се разтварям в трепети и пръстите ми бягат в клавишите, а аз горя, мисълта ми е в транс и даже ерекция получавам, докато не се появи панела с жестокият като съдия надпис:
„Тази система ще бъде изключена. Изключването е инициирано от…/майната му, програма някаква…Запишете вашите данни. След изключването незаписаните данни няма да бъдат запазени…Системата ще бъде изключена след…” Започва от минута и брои в обратен ред. Изключва. Гледам глупаво и тъпея. Пак включва. Изпушил съм цигара, успокоил съм, чудя се докъде съм стигнал. Сещам се, после разбирам, че съм бил до другаде. Тъкмо въведа някакъв ред и пак панела с надписа се появява. Първо ми беше смешно. После набрах хладнокръвие и си казах, че все някъде ще спре. Реших да се обадя на компютърен специалист. Спомних си, че миналият път ми загубиха повече време от всяка повреда и се отказах. Надявах се да спре с този номер. Правил ми го е и преди…Някъде около два – три месеца. Не помня веч, но правеше го. Май същият номер. Не съм сигурен. Същият е, както и да е. Ще му омръзне, ще престане…
Този път не изключи. Чакам. Час – два. Пиша. Свалих филма. Почти завършвам поръчаната биография, дипломната работа е почти до средата. Ще я оправя до края на другата седмица, ако виртуалният демон не се пробуди пак. Хрумна ми сюжет за кибер-хорър. Забравих го, после за антиутопия, но той беше познат. Написах четири поеми на новата си любима. Продължавам да пиша. Чувствам се прекрасно, но се боя. Боя се да не пробудя чудовището. Само като се сетя за него се разтрепервам. Не мога да улуча клавишите. Ще стана да пийна навън едно две за да се поуспокоя. Уморих се и без друго и доста работа свърших…
Изправих се, притъмня ми пред очите, а след туй по средата на зрението ми се появи панела. Разтърках очи. Панелът продължаваше да виси в пространството. Махнах с ръка. Премина през него, а броячът продължаваше в обратен ред да брои:
„Тази система ще бъде изключена. Изключването е инициирано от…/майната му, езотерични символи някакви…Запишете вашите данни. След изключването незаписаните данни няма да бъдат запазени…”
Същият панел който се появяваше на монитора, сега се явяваше пред видимото, но по-голям и по-зловещ и вместо от минута, броеше от три часа в обратен ред.
„Запишете вашите данни…”
-Ама аз каквото успях записах!
Полудял съм това е.
„Тази система ще бъде изключена…”
-Кой, аз ли съм система. Аз ли ще бъда изключен.
02:54:51….02:54:47……….02:53:01…..
Това нещо не се шегува. Измих очите си. Още беше пред тях. Дори като ги затворих го виждах. 
02:41:00…
Защо времето толкова бързо лети, та аз едва се обърнах. И какво има за записване. Цял живот съм писал и записвал. Не, това не е истина. Халюцинация някаква е. Всъщност защо не. Всички сме в Матрицата…И не прилича на халюцинация…
02:30:51…
Не е честно! Това брои по-бързо, сигурен съм. 
Уплаших се, че няма да имам време да си пийна така както бях решил и както обичам. Взех си всичките пари. Дори тези които бях заделил наема…
-Хей, мека връзка, такава. Мухльо…-обърнах се раздразнено, не викаше на мен, този път не. Така и не разбрах на кого. Човечецът изчезна зад ъгъла. Беше един млад човек със съмнителен бизнес. От три месеца живее в блока ни, но вече всички се бояха от него. Публична тайна беше, че е свързан с подземният свят, а се държеше и арогантно. 
Нямах време да се занимавам сега с него. Трябва да си пийна.
02:14:42…
Е, сбогом живот. Предполагах, че си кратък, но ме изненада колко. Предполагах, че не си истински, но защо те обичам като истински…
-…хей, още едно…Почерпи и останалите…По едно от мен…
Пиех и времето ту забавяше, ту избързваше. Виждах брегове и хора, живота си като бясно препускане и кинолента. Всичките си любими, дори кратките интимни преживявания. Сви ми се сърцето като си помислих, че няма да мога да дочакам книгата която сега ми е под печат…Какво пък…Суета и гонене на вятъра…Знаех го, но пак се свиваше…И още едно си поръчах.
Всичко вече се размаза. Само буквите и цифрите на панела продължаваха да са от ясни по ясни. Почерпих повторно. Потретих почерпката. Взех си кафе за да поотрезнея. То и не бях много пиян, но сега изпитах желание с чист поглед да го изпратя. Да изпратя живота, нищо че се оказа една зле осмислена програма.
00:43: 22….
Изтеглих парите от близкият банкомат. Те не бяха и кой знае колко, но достатъчно да поръчам за всички пиянки, всичко каквото има и каквото си поискат в кръчмата.
Тръгнах си, не ми беше до тях…
Блъснах се на входа в едно чугунено рамо. Той излизаше, а аз влизах. Агресивният млад човек за който ви говорих…
-Ей, боклук…-изрече, но повече не успя да каже. От къде се взе подобна реакция у мен, не знам. Зашлевих го два пъти. Очаквах да ме убие. И без друго умирах. Като го осъзнах, забих едно здраво коляно в слабините му и изръмжах нещо което бях описал да изрича един мой герой от престъпният свят. 
-Ще си взема медицинско.-изкрещя тънко и се отдръпна две крачки назад. Гледаше уплашено и злобно.-Ще ви съдя до дупка. Да знаете вие. Това е хулиганство.
-Изчезвай! – изръмжах и той побърза да го изпълни.
Върнах се, застанах пред компютъра.
00:32:01….
Отворих файла в който бях написал фалшивата биография. Усмихнах се. Докривя ми за хвърленото време и труд. Почувствах дори и болка, а когато изтрих целият текст наслада…
Обадих се на сина си. Казах му, че съм изпил парите му, а дипломната работа ще трябва да си напише сам. 
Получи ценен урок преди дипломиране. Посрещна го с чувство за хумор. Даже ми каза, че съм готин.
00:00:01…00:00:00…
Панелът изчезна, но системата не изключи. Животът продължаваше. 
Леле, какви ги бях надробил. Но поне си беше забавно.