Искаше ми се да започна още с автографа, той е като ключ, за
най-дълбокия коридор в лабиринта от творчески техники и приумици, удивителни
приключения в най-сумрачните кътчета на човешкото съзнание, космоса и
приказното, би било голямо улеснение да разгледам творбите в контекста на тези
кратки, чувствени думички с които ми посвети екземпляра на книгата, но ще
избегна да сторя така, понеже все пак са лични и не съм говорил с автора, мога
ли да ги открия и пред останалите му читатели, а и май е по-добре всеки да
открие своята пътека в този наистина богат, макар и често тъжен, много тъжен
свят. Болката е реална, болката е разголена, тя не е художествена измислица,
макар да е в обкръжението на художествени измислици, макар да общува с елфи,
дракони, същества от далечния космос, дори мислещи вируси. Човешкото състояние,
кърви и ридае от думите и този, който е писал тези разкази си е позволил, имал
е куража да почувства всичко онова, за което съвременния човек е измислил много
обезболяващи, само и само да го забрави. Имаме си мъдростта на вековете, в
която можем да открием съвет, как да се почувстваме добре и в най-тежкото
емоционално състояние, имаме си филмите, музиките, шумните улици, изкуствените
усмивки, пресиленото хилене, все неща в които можем да избягаме, само да
забравим как се чувстваме, в моментите, в които сме сами с Безсмъртния звяр на
самотата си или с Велия инквизитор, който е в нас самите. Сибин Майналовски е
избирал друго, използвал е болката за да пришпори душата си и тя да полети в
измеренията на своето вдъхновение. Като истински Оскар Уайлдов славей. И това
прави разказите истински и живи, колкото и фантастични да са сюжетите им. И
редно е точно тук да кажа, че в най-страховитите моменти, няма толкова да
треперяте или да чувствате отчаянието, а ще се усмихвате, на места дори ще се
засмивате. В разказите, в които историите са непоносими като самия живот Сибин
Майналовски проявява най-силно чувството си за хумор. Черно, звучащо хладно, но
и човешко, много човешко. И по този начин преобръща отчайващите истории в едно
мъдро послание.
Като цяло сборника може да се определи като фантастичен
хорър – трилър. Без фантастични елементи са разказите „Обичай ближния си“, „Искам
в къщи“, но това са и разказите в които хорър – трилъра е най-натегнат. Но
всеки разказ сам по себе си, открива какво разнообразие от нюанси и поджанрове
може да се открие във фантастиката. Защото това си е сборник на истински
майстор. Според мен, заслужаващ напълно световно признание. Почти всеки си е с
различен характер, с различни стилистични похвати, а и темите са различни.
След първият, едноименния разказ „Сянката“,
които има буквален и алегоричен прочит, а зад острия, забавен фантастичен сюжет
има още един пласт, който отворя много философски въпроси и материал за
размишления, следва заредения с удивителен черен хумор хорър „Обичай ближния си“
. После отново хорър „Искам вкъщи“, но тук вече го има мистичното,
фантастичното, близкото присъствие на свръхестественото зло, а хумора отсъства
за сметка на по-мелодраматични чувства. Веднага след това релакс и една
извънземна почивка сред герои чиято компания е и очарователна, забавна и
най-вече са толкова умело създадени, че общуването с тях може да ви се стори
по-реално и от човек, с когото сте пили вчера бирата си или кафето. „Симбиоза“
може да ви запраща след векове в дълбокия космос, но неизменното и човешкото си
е останало и точно това прави разказа истинско изживяно приключение, а не
просто четене. Веднага след това „Спокойствие „Инкорпорейтинг“ – разказ –
антиутопия. И така до самия край: от едно очарователно лице на жанра, в друго.
При това във всяко автора е еднакво умел. И тази умелост достига дотам, че е
истински принос не само за фантастиката, а и изобщо за световната литература, а
и литературознанието. В три последователни разказа Сибин Майналовски отдава
своята почит към световни величини, като ги използва като герои или пробужда за
следващ живот техни герои. „Трите закона на Толкин“, въпреки, хумора, който е
проявил е направил удивителен анализ, много полезен за всички учещи се от
Толкин и почитатели на Толкин. „Телефонът на Краля“ е вече върха. Разказът е
написан все едно от самия Стивън Кинг. Не от човек, който много добре познава
похватите му, а от самия Крал и в няколкото страници има толкова асоциативни
отпратки, литературни метавръзки с творчеството на Стивън Кинг, че чак изглежда
невъзможно, ако разказа не се прочете и не се види, че наистина е факт. От „Клетката“
през „Таен прозорец – тайна градина“, „Незживени спомени“ и всички онези книги
в които Краля сам прави творчески ретроспекции. Усеща се духа му, а това е вече
повече и от виртуозно изучена стилистична техника от страна на Сибин
Майналовски. Като, че ли самия Стивън Кинг е писал през ръцете му за да се
превърне в герой на неговия разказ. И от Стивън Кинг на Азимов. Трите закона на
роботиката, възкресената и по-модерно държаща се Сюзън Кевлин и пак хумора,
който си проявява и Азимов, но този път още по-близък, защото това вече е и
хумора на български автор. В „Цветето на Антарес“ отново чрез Сибин Майналовски
ще възкръсне за кратко Азимов, вече с империята Трантор, имперската библиотека,
но малко по-забавен Азимов, с по-живи и по-близки ни като характер ни герои.
Не мога да пропусна и черната гротеска „Клуб 13“ – е няма да
се учудя, ако някой ден се стигне и до там. И не толкова насилието и бруталните
убийци ще са виновните, а все по-изкривения вкус на масовата култура.
Не мога да пропусна и „Symphomanie morturorum“. По-скоро диаболична поезия в проза. При
това много красива и прочуввствена поезия. Въпреки мрака в себе си. Мисля си,
че ако Едгар По беше наш съвременник и сънародник би написал нещо, което би
прозвучало в близки тонове, които да се разтворят в подобни картини.
Има още много и завиждам на все още нечелия сборника
читател, че ще може да му се наслади. Като цяло лайтмотива е двете лица на
чувствеността. Желанието за милувка и звяра в който може да се превърне. В няколко
от разказите това е основната жизнена сила и енергия на героите, а в още
няколко е и котката. Символ отново на тези две лица. Гальовност и хищност –
самата природа – Човешкото и зверското, което независимо от цивилизацията или
света в който живеем, остава неизменна. Но в тази страстна двойственост са
вселени, а с този сборник пътуваме в много от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар