Негодници са мъжете

Само за часове мога да загубя до седем килограма, да добавя около четири, а след още часове да възстановя нормалното си тегло, мога да очертая мускули, които обикновено не се виждат по мен, гърдите ми да изглеждат по-стегнати или по-отпуснати, дори зърната по-големи или по-малки. Краката ми да създават впечатление, че са по-дълги или по-набити. Със съвсем малко грим мога да направя лицето си различно. С контактни лещи всяка може да смени цвета на очите, но аз с мислене мога да променя и израза им. Парфюмът променя само повърхностно мириса, но аз мога да променя уханието си изобщо. Гласа си също променям. Най-лесно е лицето, малко грим, но повече израз, изява на душа, не моята, не истинска. Синтетична, създадена от мен, по мой и не по мой образ и подобие. Мога бързо да ставам друга и друга, и друга. 

Темпераментът ми е различен, стилистичната техника. 
Имам шест любими прически, а всяка от тях си има и типичното мислене. 
Дори спомени съм измислила за всяка една от тях. Албуми съм им направила. Грехове съм им отредила и всяка си има свои угризения, разбира се, измислени, всичко, което са извършили, не мога да направя сама, но вселя ли се под кожата им, изглеждат реални. Падат си по различна музика и различни мъже, по различни книги, а две от тях и не четат. Едната обича много колите, другата е голяма мъжкарана. Трите са различни форми на лекомислието, другите три са твърде грабнати от живота. Не общуват една с друга. Не се познават, те са ми героини, роли. Моето самотно изкуство. 
Можех да бъда добра актриса. Не ме избра театралната сцена, а житейската ми се струва и без друго твърде натоварена от роли, за да играя толкова много в нея. Предпочитам да показвам естествената. Тя е далеч по-скучна от ролите си. Тя е дори затворена. Изглежда малко наивна, ограбена от ежедневието си, състаряваща се бързо. Обикновена, твърде обикновена. Плаха, не се гримира добре. Отнесена. Нейните роли като че ли са отнели всичко това, което би могла да бъде, цялата й енергия е в тях. 
Можех да се занимавам с мошеничество, да бъда престъпница. 
Имам чувството, че отпечатъците на пръстите ми също се изменят с въплъщенията. Хрумвало ми е и на моите героини им е хрумвало, но не ми се стори достатъчно предизвикателство. 
Престъплението само изглежда най-виртуозната проява на таланта. 
Нещо му липсва, не мога да определя какво, усещах го. Не би ме зарадвало, както не би ме зарадвала и театралната сцена или обожанието на обективите, ако бях избрала да бъда някоя от героините си красавици. Играех си с тях, останех ли сама, се превръщах в тази или онази. Разхождах се из непознати улици, заговарях някого, уговарях среща, но той никога не срещаше видението си. С един се позабавлявах по-дълго, запознах го в шест поредни дни с шестте. На седмия го срещнах и с истинската, а той дори не я забеляза. Забавно ми беше да слушам в шест поредни дни едно и също обяснение, което отправя уж за първи път към жена. Сладък беше. Минало. Когато бях много млада, обичах преди сериозна среща да правя пробна, пусках някоя от героините си. Така опознавах, но след нея бледнеех и се наранявах. Разбирах, че не съм харесвана колкото нея. Можех да бъда тя, лесно можех да бъда до края на живота си която и да е било от тях, щеше дори да ми хареса и да забравя себе си, но само като си го помислех, чувствах задушаване, все едно жива погребана под чуждата кожа. В последните години почти не се занимавах с тях. Както те заплашваха да ме погребат в себе си, аз така ги погребвах. Усъмних се обаче, че мъжът ми си има друга. Нямаше, но в началото така ми изглеждаше. Оказа се, че е криза на дългогодишната връзка, емоционално изтощение. И за да освежа някак отношенията ни, започнах да го срещам с една от героините си. Истински ужас беше, тя чаровна, сексапилна. Самият дявол в червена рокля. Той като че ли не усещаше изкушението. Идваше вечер при мен. Все едно нищо не му се е случило. Отначало го обикнах повече. Разбира се, поласкана бях, че ми е толкова верен, но после… Изби ме бяс, че не зачита изкуството ми. Започнах да се държа с него безобразно. Не давах да ме докосва. Вдигах скандал за щяло и не щяло. Стори ми се, че ме обиква повече, тогава станах пълна кукла. Героинята ми за сметка на това ставаше все по-мила и по-разбираща. Взе да се поддава. Най-после някакъв признак за живот у него, зарадва ме и едва седмица по-късно започнах да чувствам огорчение. Той ме лъжеше. Излизаше с русокоса красавица и казваше, че са го задържали в службата. Вярно, аз бях тя, но лъжата си е лъжа. Попита ме какво ми има. Как какво? Той беше на крачка от изневяра. Печеля пак. Държах се прекрасно. Готвех му любимите му храни, гадните чорби, които аз не понасях, но ги правех така, че и олимпийски чревоугодник да е готов да се откаже от божествеността си заради една паница. Бирата го чакаше изстудена. Кафето му дими под носа му, минута преди да е отворил очи. Разговорите ни на теми, които обича. В леглото знам какво го побърква и го правя виртуозно. Започва да ме обича отново, но и героинята ми не се предава. Знае много добре, че жена му го печели, знае методите й и започва да му намеква за неща които не е изживял, за които е забравил, че е фантазирал някога. Искам да разбера докъде ще стигне с нея. Стигна до хотелската стая. Разбира се, не позна, че пак е спал с жена си и изневяра няма. Все едно съм с друго тяло, толкова добра актриса съм. Побърквам се, иска ми се да си прережа вените. Хрумва ми да го запозная с трета. Правя го, но се чувствам толкова емоционално изтощена, че не мога да изпълня ролята. До втора среща не се стига. Вкъщи му говоря сериозни неща. Намеквам му, че се досеща какво става с него. Сериозно му говоря, пробуждам съвестта му, карам го седмици да си мисли за дългогодишната връзка, за покрива, за топлината и доверието, изпитаните вече чувства и една авантюра. Заслужава ли си? Раздвоен е. Почти вече е мой. Спечелила съм го отново. Героинята ми е пред прага на самоубийството. Разбирам, че дори в най-красивото си въплъщение не съм достатъчно харесвана и не мога да прелъстя нечий мъж. Докривява ми от целия живот. Казвам му с устните на героинята си, да напусне съпругата си. Увещавам го, довеждам го до умопомрачение за ласки, за които го моля да имаме за последен път, преди да се е завърнал при благоверната си. Накрая му казвам да избягаме. Връща се за кратко при съпругата си. Изглежда толкова тъжен, че ми къса сърцето. Боли ме, но виждам, че по-щастлив го прави героинята ми. Иска да остане с мен, но аз вече не искам.
-Иди при любовницата си! Тя те прави щастлив! 
-Но аз…
-Махай се от дома ми.
Срещам го отново. Първите дни му е тягостно. Искам да го направя щастлив и да забрави за жена си. След седмица е забравил за нея. Тогава ме изпълва отвращение. Той пренебрегна толкова хубава жена, заради някаква си кучка. 
Нямаше нужда да го гоня от никъде. Просто излязох от хотелската си стая. Преоблякох се и той повече никога не я срещна.
Негодници са мъжете.