Сладострастна муза

Пламнаха устни. Затрептя въздуха наелектризиран в еротични сигнали. Затанцуваха фантазиите им. Докоснаха се уханията им. Разтвориха се едно в друго. Разтвориха се и устните й. Кожата му настръхна. Очите й се разшириха. Порочна мисъл обагри страните й. Сладостна наркоза изби по езика му. Изтръпнаха от нея думите с тях и съзнанието му. Димът от цигарите заприлича на синя паяжина в която се оплетоха, пространството се изви. Лицата им изгубиха форми. Останаха идеите им заредени с бясно желание. С усмивка го окуражаваше. Усещаше как прокарва ръка по тялото й, а не беше се случвало. Не се познаваха, а сега бяха на метри. Случвало му се беше и преди, на нея също. Отдаване на мигновеният каприз на тръпката, спущане по бързея на
необузданото желание. Бесен порив и милувка с непознат. Съдбовна радост за минутка, кратко бягство от живота, след което нещата връщаха реалният си облик, потичаха в нормалният си ред и случилото се приличаше на сън. Без угризения, без усещане за изневяра към съпруг или любима, леко ограбени, излъгани от очаквания, подведени от секундата, срещали бяха някой или някоя във влак или пред кино, пред повредена кола или стрелбище, в парка или планинските порти, в заведения като сега, в учреждения или на автобусни спирки, звънейки на погрешна врата, потърсили стар приятел или приятелка, когото и която не могат вече да намерят, а са имали нужда с някого просто да си кажат нещо различно от това което могат да открият в ежедневието си. Темпераментни, млади, но не чак толкова, че да се обричат и да имат време да се справят с разочарованието си. В никакъв случай лекомислени, но хазартни. Търсачи които не знаят какво търсят, не знаят дори, че търсят. Тела услужливо освобождаващи памет. Случвало му се беше и преди, на нея също. Но сега беше по-силно. Грабващо. Разви се за секунди. Сякаш бяха герои от порнографски филм. С погледи се разбраха. Започнаха да се целуват и опипват още зад заведението. Едва не правиха секс на пейката, докато чакаха таксито. В него не се докоснаха. Нито пък си казаха нещо. Чакаха. Когато се качиха в ателието му, едва не разкъса дрехите й, но тя се дръпна. Пожела да се съблече сама. Движенията й му напомниха на тези на моделите. Делови, пречистени и рационални, нищо лично, нещо съвсем естествено. Имаше едно скрито изкушение в тях, не би трябвало, но пробуждаше желание. Искаше ги, понякога ги и имаше. По-често не. Сам се възпираше, а и беше въпрос на професионална чест. Чувстваше се като изповедник на тялото. Не личност, а проводник между него и висшата хармония. На мнение беше, че не бива да се подава на своето влечение. Въпреки това тези движения го възбуждаха. Сега обаче му подействаха различно. За миг отрезня от дивите желания които го обзеха. За миг му се стори, че не е дошла с него да правят любов, а да я рисува. Осъзна се, целунаха се, но пожела да я нарисува. Тя се зарадва. Започна да я скицира. Увлече се. Позираше му. От време на време говореше мърсотийки. Закачаше се шеговито. Изповяда свои тайни. После спря да говори. Нарисува я каквато я видя в бара. Нарисува я в кожените дрехи за които му разказваше, че е носила. Като вакханка я нарисува. Нарисува я и в булчинска  рокля. Като три грации и като три харпии, като две сиамски близначки едната с черно лице. Като жена уплашена от нещо която сама не знае от какво. Като възбудена от нещо. Отегчена. Отчаяна. Гола преди любовен ритуал, гола преди да влезе в банята, гола на плажа и просто гола. Събличаща се и обличаща се. Отразена в огледалото. Като звяр и като дреха от тяло. Като въплътена мисъл. Като сладострастна богиня без име. Като нимфа и като весталка. По-възрастна с десет години и с петнадесет килограма по тежка. С груба и ниска фигура. Като селянка и като замислена над кафе жена с проблеми. Като прелъстена и като изнасилена. Като съпруга и като любовница. Правеше скици, нанасяше я върху платната. Пак му заприказваше и пак разбираше какво му е говорила едва когато вече беше спряла да говори. Във все по-чудати лица му се явяваше. Все по-топла чувстваше плътта й. По-овлажнена, по – силно ухаеща. Рисуваше я като дърветата, като очертание прозиращо зад завеса на непознат прозорец. Като извивка на връх. Като напукана земя. Като седем невръстни красавици край езерото. Минаха седем часа. Трябваше да си е тръгнала, но стоеше и позираше. Казваше й „още малко”, тя се съгласяваше с усмивка му казваше да не бърза, приятно й е. Поглеждаше към нея и към образа и в последната картината и продължаваше. Чувстваше четката по платното така както би почувствал пръстите си по тялото й. Свръхестествена енергия го изпълни. Спря да мисли, гореше и лееше образите й. Не чувстваше ни умора, ни глад, само див сексуален апетит, изострен до непоносимост, до загуба за чувство за реалност, до недоумение, детинско удивление, пулсът му се ускоряваше, видимото се разкъсваше и друго се откриваше зад него. Въобрази си, че цял живот е с нея и цял живот я рисува. После забрави, че я рисува. Мислеше, че живеят заедно от години, но напоследък имат проблеми. Не си говорят от месеци, не правят любов, има си друг. Онзи другият я води в своето ателие и я рисува, а той вижда само изображенията й. Ефимерни воали от дима на запалена клечка кибрит и мъзга избила по кората на дърво, стъпки по пясъка на изоставен плаж, размазан грим в среднощна улица проблясващ на синя светлина от полицейски буркан, сред отекващ бас на блус и пиянски крясъци. Лице в мъгла и мъгла с лице. От вода и огън, въздух и земя, от ефир и трепети, бягащи лъчи отразени в мокри от дъжда листа, от изпарения над вулкан над далечна планета. Трябваше да си е тръгнала, отдавна да си е тръгнала, а тя стоеше и позираше. Чувстваше, че докато я рисува я съблича. Съблича я от същност и мисли, от съзнание, съблича я за да достигне до онази голота, недокосната от никого и да я люби така както никой до сега не я е любил. Отново поглеждаше към нея и към последният й образ в картината и продължаваше. Като играчка и като статуетка, като раждащата и залязващата, като порок и спасение, като мелодия, като ноти изписани с лястовици по жици край поля със слънчогледи, като жена с носия и жена която прави стриптийз, спяща или повехнала от безсъние, като ангел и лукаво въплъщение, светкавица в нощта, озарено от светкавица пресъхнало стебло, миг преди да пламне и озари със себе си сляпата нощ…
Поощряваше го с усмивка като в бара. Седем дни и седем нощи я рисува и си помисли, че такава каквато я видя за пръв път е съвършена. Почувства се доволен, остави четката и реши да я люби.
Търси я известно време сред образите й и подобията й, но тя не беше вече сред тях. В тях беше гледал последните дни, за да нарисува следващи.
Кога си тръгна, така и не разбра.



Човек и изкуство