Кратка история за нежност

Около час разказваше разюзданите си авантюри, с груб език на ученик от трудово – възпитателно. Хилеше се шумно, косата й беше изрусена, гримът отвратителен. Каза, че е на седемнадесет, но приличаше на тридесетгодишна. Обърна го на ядене и пиене, после на коли, на дължина и форма на пениси. Запя нещо, някакъв фолк хит – еднодневка. Определено беше с всичкият си. Просто арогантна. В един момент прекали. Покани я с нея на парти. Каза, че мъжете ги бивало и били щедри, дори започна да я опипва. Разбра бързо, от дума и престана да досажда. Промени поведението си, стана почти сериозна.
-Сигурно съпругът ти те цени.-разсъждаваше на глас-Мен мъжете ме оценяват за кратко и взимам оценката им. Нетрайна е като колбас в топло време. Трябва да се консумира бързо. Така е при мен, но при теб…Виждам различно е. Сигурно често правите любов и все като…и аз не знам. Защо не дойдеш с мен, а? Ей така, заради приключението. Ако не ти харесва можеш само да погледаш. 
-Съпругът ми ме цени. Правим често любов и все като…и аз не знам.
-Добре. Няма да говоря повече. Ти си жена, аз съм кучка. 
-Слушай, малката. Защо не седнеш някъде другаде?

-То много в автобуса сигурно искат да им седна в скута, но предпочитам седалка. Сега поне. Огледай се дали ще видиш празна.
-Мълчи тогава!
-Не се сърди. Рядко избираме спътниците си при пътуване. Виж в живота е друго. Не съм искала да те засегна. Аз съм си такава. Но ще мълча, щом искаш. И не съм проститутка, ако искаш да знаеш. Мръсница виж, можеш да ме наречеш…
-Никак не искам да те наричам. 
-Аз не съм професионалистка. Взимам им парите, когато ми ги дават. Аз все за кратко съм ценена.
-Виж, разбираш ли, аз не те съдя.
-Добре, де. Просто тъй…Говоря си, но щом искаш ще мълча. Не ти ли е скучно да пътуваш в мълчание.
-Понякога.
-А да живееш в мълчание.
-Би ми било скучно.
-Да и тогава сме готови да пуснем всякаква музика, дори тази която най-малко ни допада или да слушаме приказки които ни отвращават. 
-Не знам.
-Много си общителна. Добре, млъквам. – рече го и най-сетне го стори. 
Унесе се и подпря глава в рамото й. Пови я с косите си. Силно бе парфюмирана. Ухаеше приятно, но някак натрапчиво. Непознат парфюм, възбуждащ, сигурно побърква мъжете. Малко порочен, повяхващи цветя и пот, цигарен дим и сладък гниещ плод…Парфюм ли бе или така си ухаеше…Помисли си да я попита като се събуди. Доста разкрепостена е и така мирише. Натрапчиво, нахално като характера й, изкусително сърдито и замърсено, а приятно. Унасяше й нея. Розови филтри паднаха пред очите й, почувства лекота. Изпълни я чувство за мъст. Прииска й се да отиде с нея. Излъга я за съпруга си. Напоследък той все зает, все уморен, добър и тъжен. Вдървен и хладен. Ритуално правиха секс. Свършваха, но го чувстваха като мъчително фитнес упражнение което трябваше да правят по предписание на лекар. Говориха си много, но какво…Всъщност нищо, повторения на повторения на повторенията. Миналата година си имаше любовница. Плачеше й се за онова време. От чувство за вина ли, от това, че онази го разпалваше, но не довеждаше до край ли, но в него имаше живот. Заспа за миг. Сънува, че е с малката мръсница. Разюздано, диво, без задръжки, получаваше и отдаваше…Сепна се, още беше възбудена. Тръпката отмина. Стана й хладно и самотно, почувства се ограбена. Приплака й се чак. 
„Да се благодаря, че не съм като нея…Кратък сладък сън и после самота, повече от самота…Нищо чудно, че досажда тъй на хората…”
Пиха кафе на автогарата. Плати го малката, държеше, поиска да почерпи и джин, но се съгласи, че е твърде рано. Накрая написа на едно листче телефона си и го бутна в чантата й, за всеки случай. 
„Какво пък…”-помисли си и й стана трагикомично.
Час след като се разделиха забеляза, че още мирише на момичето. Беше се притискало дълго в нея. Близо час. Напоило я беше с миризмата й. Тежка, обсебваща, миризма вик за помощ, желание за секс и нежност, букет от настроения.
Втвърдиха се зърната й. Пожела. Пак фантазира, че е отишла с нея, но не беше като в автобуса. Не я възбуди, нито отврати.
Съпругът й говореше по телефона. Поздрави я със смигване. Продължи да приказва. Нещо безсмислено беше, толкова безсмислено, че и клюка не можеше да се нарече…
„Не си ме виждал седмица!”-изкрещя и заплака нещо в нея. Сряза я, раздра гърдите й отвътре…
Твърдо реши да се обади на малката и да отиде с нея на партито и да прави секс до припадък с всеки и с всяка. После взе да се хили. После забрави. Дълго беше, мъчително, но все пак разговора му свърши и най-сетне й обърна внимание.
Прегърна я като по задължение, а когато я подуши. 
Усети как набъбна, как пулса му зачести, дъхът му стана див. Впи устни в нейните, зацелува я по врата, почти разкъса дрехата й.
„Та така…Никога, никога не е било до сега…Миризмата й…Миризмата…”
Любеше я и закъсня за среща. Любеше я и забрави да вечеря. Любеше я й пропуши, а не палеше от седем месеца…Пи много, но не се напи, а пак правиха любов…Силите му го напуснаха почти на зазоряване. Обади се до службата колкото да каже, че няма да отиде на работа. Измисли си грип…
Тя не можа да заспи. Стоя около час в тоалетната. Да не я види, че плаче, но не се разплака както очакваше.
„Миризмата…Миризмата на една малка мръсница, не мен…”
Нямаше я вече, беше изветряла.
„Аз съм оценена за кратко.”-чу гласът на малолетната.
-Каквото и да ми коства! –изхвърли листчето с телефона в тоалетната, пусна водата.
Влезе под душа и изми последните й остатъци от себе си. 


любовна и еротична психодрама