„Стрина” от Северина
Самоковлийска – смях до припадък
Безброй са причините много милиони от малко милионното ни
население да се чувстват неудовлетворени. Знаем си ги, нали? Страшничко, а и
тъжно! Но може и да бъде много, много смешно!
Зависи как ще се разкаже.
Смешно, без да е злорадо. С чувство за хумор, от което
сълзите потичат по две причини: от смях, но и затрогване.
Да, може да бъде смешно, без да престане да е тъжно.
Поглеждаме от страни тъгата, превъзмогваме я и поне за времето, в което трае
настроението, сме по-силни от нея.
Част от тези много милиони, които се чувстват
неудовлетворени се нуждаят от алегоричен образ на цял свят, който им пречи да
живеят щастливо. Нуждаят се от иконата на своята омраза.
Върху която да излеят гнева си, цялата си изобретателност и
креативност за правене на мръсно. Знаем си го, нали? Страшничко, а и тъжно! Но
може и да бъде много, много смешно!
Смешно, без да е злорадо. С чувство за хумор, от което
сълзите потичат по две причини: от смях, но и затрогване.
Тази икона на омразата може да бъде комшията или колегата,
спътник в автобуса, звездата по телевизията или...автора, който има безобразие
да пише успешни книги и да прави премиери. Най-вече той, особено, ако
страдалеца, който го въздига за Икона на своята омраза е също пишещ. При това в
представите си толкова гениален, че има право да мрази всяка посредственост.
Е, това вече е много смешно, но пак зависи, как ще се
разкаже, защото би могло и да е много страшно.
Три пъти съм се смял толкова четейки книга. В 1988 когато за
първи път прочетох: „Пътеводител на галактическия стопаджия”, миналата 2012
година четейки „Баудолино” на Умберто Еко и снощи (20.04.2013) по време на
организирания от Христо Блажев Читателски маратон, когато оставих „Шпандау
Феникс” на Грег Айлс, за да си прочета първо: „Стрина”, чийто PDF формат, получих
от авторката по фейса.
Книга за интернет тролите!
Книга за печалните страни на действителността ни изобщо!
Книга за творческата завист и културата ни!
Книга за най-обикновени хора, в необикновени ситуации!
Предстои премиера й. Да се надявам Северина няма да има
своята Калина, като героинята и Кичка, но каквото и да стане, една изключителна
книга е вече факт.
Мислех си, че каквото и да напиша, само ще попреча. Защото
каквото и да напиша няма да е толкова свежарско и забавно, колкото книгата.
Само, като си представих, обаче, че това ще са едни от
първите думи за книга, за която ще се изпише още много, според мен, някой ден и
като учебен материал, не издържа суетата ми и написах тези непретенциозни
редове.
Очарован.
Няма коментари:
Публикуване на коментар