Какво е „Мадам Еротика” (няколко думи за едноименната
новела)
По характер сюжета на „Мадам Еротика” е класически психо –
трилър, но разработката му е нестандартна, изграден е изцяло по монолога и
проследен единствено през гледната точка на субекта на престъпните намерения,
който възприема своите действия като поезия.
А този субект – той не е кой да е, а секссимвол за масовата
аудитория и дълбоко в себе си една много чувствителна и объркана жена с опасен
ум. Актриса, който все повече заприличва на героинята си. Която се бои да се
превърне в героинята си. Която мрази и иска да убие героинята си, но това
означава да убие самата себе си, освен, ако не е изградила един грандиозен,
прецизен, но рискован и престъпен план.
В него е замесен обикновен неин фен.
Многобройни са образците в жанра в които вманиачения фен
преследва звездата си. В „Мадам Еротика” се случва обратното: звездата
преследва фена си.
Защо? По същата причина по която и феновете преследват
звездите си. Една звезда се нуждае толкова от феновете си, колкото феновете от
звездите си. Феновете удовлетворяват необходимостта на звездите си, точно
толкова колкото звездите удовлетворяват необходимостта на феновете си.
Нейната героиня е негово божество, а тя – истинската: не
героинята й, обожествява него. И се нуждае от него, за разлика от героинята.
Кой е той? Има ли значение. В него е събрана идеята на
всички мъже, които са влюбени в измислицата за нея.
Коя е тя? Самата тя не знае, възможна ли е има ли я изобщо,
извън блясъка на еротичната фантазия, която е създала на сцената.
На какво разчита и докъде ще доведат опасните й игри?
Може би има и други варианти, освен края, който на мен ми се
струва неизбежен.
Как изглеждат събитията извън нейната гледна точка. Е, тях
читателя трябва да си представи сам. С думите си Мадам Еротика само щрихова
това, което се случва. Казва достатъчно, но и малко. За останалото, мисля, че
всеки може да се досети.
Защо избрах да разкажа историята така? Защото в подобни
истории, липсва тази гледна точка. На престъпника. Какво се случва в душата му
е понякога удивително подробно, дълбоко и проникновено анализирано, но рядко,
изключително рядко е оставено тази душа да говори и изкаже своята истина за
събитията.
Така, както ги чувства.
А отвъд трилъра? Лично, винаги ще възприемам „Мадам Еротика”
като алегория на взаимоотношенията между жената и женствеността, в съвременната
масова култура. Нямам претенции за правото си на подобни генерални изводи, а и
те не са чак толкова важни, по-важно е книгата да увлича, но като един истински
наследник на Княз Мишкин, не мога да се въздържа, да открия личното си, малко
странно (меко казано) становище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар