Агент Иова

Включи се според указаният в мрежата. Трябваше да запише телефонните разговори на непознато лице. Това му беше и работата. Случваше се да чуе много лични неща, но не влагаше нищо лично. Не изпитваше наслада, че се докосва до най-съкровеното, нито се чувстваше като на театър, не предизвикваха тръпка или желание преживяванията на обектите. Това което чуваше, забравяше. Това което не успяваше му беше напълно безразлично. Имаше си свой живот, съпруга, хлапе на осем и девойче на дванадесет години, обичаше да рисува миниатюри с пастели, посещаваше църквата и изучаваше Библейският текст. Имаха семейни приятели, кола и компютър които изплащаха. Имаше си бинокъл за да наблюдава птици, а не хора и най-нормални човешки скрупули и възмущения. Работата си изпълняваше съвестно и не се интересуваше какво се случва с лицата които подслушва. За него проникването в мрежата беше като да нарисуваш портрет по поръчка, ако си художник, да пуснеш кафе, ако си барман или да продупчиш билет, ако си кондуктор. И в тази вечер всичко мина по мед и масло докато не чу гласовете. Бяха познати, а не можеше да си спомни откъде и когато осъзна кои са се побоя да се изключи, а за нищо на света не искаше да ги чува.
-Къде ходиш, къде бродиш Сатана?

-Ходих из света, Господи, нищо хубаво не видях. 
-А не видя ли моят верен раб Иова?
-Та той е негодник. Дори ти го наричаш с псевдоним, а и той отдавна е забравил истинското си име. Досадник и шпионин…
-Как смееш! Той не се е отрекъл от мен. 
-От себе си се е отрекъл той, от себе си. 
-Така постъпват светците.
-На свят ли ти прилича. На времето поисках от теб да ми позволиш да направя така, че да порасте в кариерата си.
-Да, той работеше съвестно и упорито. С нищо не е нарушил гражданските или моите закони. 
-Така си мисли той. Сънуваше, че убива. Забравяше после сънищата си. 
-Просто сънища.
-Но той сънуваше, че убива тези за които донася. 
-Мислел е, че изпълнява дълга си.
-И расте в кариерата. 
-Това също смяташе за свой дълг. 
-Той лъжеше.
-Не, служебно прикриваше истината. Божието за Бога, кесаревото за кесаря. Вършил е работата си, при това съвестно си е плащал данъците. Помогна и за разкриването на престъпления преди да бъдат извършени. Потенциални терористи бяха задържани…
-Терористи ли? Та те бяха деца. Дори не съм ги изкушавал аз. Изкуши ги чувството им за възвисено. Колко коварни са идеалите, а свещени. За разлика от тези момчетии, той няма идеали. 
-Какво право имаш ти да осъждаш идеалите! Той е предан! И на служба и на семейство!
-А на теб?
-По свой начин, също. Не разбираш човешката душа, за това я и презираш. Заменил е свои идеали с общочовешките. Не се бунтува безумно. Не желае да има луната и да открие барута. Увлича се по коли и скъпи предмети. Суетен е и раздразнителен по някога. Строи си кули от блянове без стойност, затваря се в стените им. В плен е на материалното, такъв е света, но в тази привидна липса на идеали, идеал има. Идеала да бъдеш човек. Просто човек. Като останалите, като всички. Не да будиш раздразнение, че не разбираш и да страдаш от това, че си неразбран…
-Той страда от това, че е неразбран! Той има много тайни! Много!
-Професионални! С това се изчерпват тайните му. Кажи, колко пъти ти давах възможността да го изкушаваш с любовници. Седем пъти не успя. Седем. След шестата на издържа и сам се всели в червенокосата. Пак не успя. Устоя на очарованието ти.
-От страх и малодушие.
-Млъкни!
-Трепереше, че е интрига. Искаха да го изритат. Професията му го направи параноик. И аз не избрах подходящият облик. Защото съм суетен сгреших. Не мога да си представя да бъда невзрачно момиче. Тогава можеше и да се получи. Твоят човек е пълен комплексар. Усъмни се, че жена като мен ще му обърне някакво внимание. Разбира се, проблесна му в главата, че може да е агент. Не на чуждо разузнаване, а на своите колеги. Няма другарство в пасмината им. Един на друг не си вярват…Защото са убили човешкото в себе си. Защото знаят, че няма нищо човешко което да остане напълно скрито от останалите. Не от теб се боят. От своите слушалки навсякъде се боят. Играят ролите на хрисими овци, понякога заблуждават и себе си, но мен не могат да заблудят, а теб…Няма защо да го казвам. Страх е това, не смирение. Страх и боязън. 
-Той не прие парите които тогава му даде.
-И без друго бяха белязани. Този път опасенията му не бяха напразни. Усети лукавият му ум. Понякога ме оборва. Нещо като шах го играем това надлъгване, но ще видиш, че скоро ще има особено драстична загуба…
-Не излъга за рака брат си, както доктора го съветваше. И брат му още го благославя, защото успя да завърши книгата си.
-Книгата която след това беше чудовищно редактирана и не от философи като онзи нещастен идеалист, а от колеги на негово височество предмета на спора ни.
-Правят го с цел да запазят гражданският мир. Подбудите им са благородни. 
-Той чу навремето една майка да плаче…
-Нищо не е сторил на жената.
-Да. Нищо не стори. Точно това е. Извърши професионално всичко. Нито майката, нито момчето й бяха замесени, но си имаха други, лични проблеми. Малко, много малко трябваше спрямо тогавашните му доходи, за да се отстрани онова образование което по-късно остави момчето инвалид…
Тук се чу пукане и пращене, връзката пропадна….
Продължи разговора на обектите които първоначално трябваше да се подслушват. Не чу нищо. Остави техниката да си свърши работата. 
Сви се в единият ъгъл и около четвърт час повтаря:
„Той ме оправдава! Той ме оправдава! Той ме оправдава!
Но дори Господ не изглеждаше никак убедителен.

* * *

На сутринта предаде материалите. Последвалата заповед беше ясна и категорична:
„Разработка на лицата взели участие в разговора.”