Самата Аз

След силиковия бюст и устни, разбра, че е възможна операция на гласните струни. Експериментална още, скъпа. Но тя беше подготвена за риска, а от продажбата на албумите си имаше достатъчно пари за да си я позволи. Искаше й се да пее със свой истински глас пред публика. Песните й бяха компютърно модулирани, ставаха хитове, но блясъка и звездният успех отдавна не я радваха. Парите и суетната тръпка, че е в сънищата на милиони мъже не бяха вече достатъчно за да я правят щастлива. Тъжна беше в себе си, макар все усмихната се снимаше. Направи си операцията.
Три години по-късно беше възможна и операция на мозъчните гънки. Приятелки я съветваха да не си пръска парите, да си остане кукличка, защото умните са тъжни, интелектуалките са задръстени, замислените бързо остаряват, а мъдрите не познават радостта, неразбрани и презрени са, посмешище за децата, дори. Тровеха й душата, объркваха я пред съдбоносното решение. Омръзна й обаче мъжете да я подиграват и имат за гумена играчка, журналистите да си правят шеги, да не може да намери език в обществото, а името й да бъде пословично за женското лекомислие. 

След тази операция си направи още много. Погледна се с други очи. Блудкав вкус изпълни устата й, отвращение гърдите й, бунтовно чувство разума й. Сладникава беше хубостта й, повърхностен сексапила й. Макар вече умна, приличаше глупава. Макар отдавна звезда, приличаше евтина кучка.
Промени скули и усмивка. Смали гръдна обиколка и удължи крака и пръсти на ръце. Наложи се да премине дори през рисковано отрязване на главата за да си удължи врата. Сложи си малка грозна брадавица под брадичката за очарование.
Мислеше, че ще свърши дотук, но започна много да се дразни от прекрасният си глас. Нещо не му достигаше, предизвикваше същото чувство което изпита някога когато вече интелигентна застана пред огледалото и видя, че прилича на глупава кучка. Не можеше да проумее с какво този съвършен глас я дразнеше и един талантлив млад композитор с психически отклонения и го каза: „Нямаш слух. Не е достатъчен за възможностите на гласа ти.”
Беше беден и се съгласи да й продаде слуха си. Трансплантацията беше незаконна, но тя не чувстваше морални угризения защото плати добре на болното момче което нямаше никакво усещане върху реалните стойности на нещата. Както и интелекта на времето, сега слуха й създаде проблеми. С него усещаше цялото си тяло като музикален инструмент със своите несъвършенства. За да го подобри си смени черепа. Сложи си череп от млада негърка, акустиката му беше значително по-добра. Увеличи си гръдният кош и дихателният обем като купи почти без пари белите дробове на един говедар, шампион в селските борби от планинските краища. Удебели кожата си което намали чувствеността й, но запазваше по-чист звука. 
Ако някога беше съмнителен кумир, сега се превърна в божество пред което най-скептичните падаха на колена. Поеми се пишеха за нея, философски монографии. Злите писания в пресата не я дразнеха, защото кой ли им вярва. И докато излагаха истината за нея между лъжите за останалите, бавно превръщаха истината в лъжа.
До там се стигна, че не можеше да се изрече истина без да се потвърди нейното опровержение. Е, нищо ново. Така ставаше и с другите звезди и политици, но тъй като с нея нещата бяха малко по-различни, тя дори от себе си беше вече по-различна, загуби представа кое за нея е вярно, кое не е. 
За да се спаси от тревожните въпроси си присади чужда памет. Тук шансът й помогна. Беше на свиждане в психиатрията, при своят приятел композитора, който на времето, й отстъпи слуха си. Разбра за жена която наскоро преживяла тежка трагедия, загуба на родители и вместо да приеме загубата, си внушила, че е известна певица. Иначе до този момент живяла като писано яйце между книги и екскурзии по екзотичните кътчета из цял свят. Чисто и одухотворено създание, последна клонка от род на изтънчени интелектуалци. Сладка фантазьорка, видяла твърде много свят, познала твърде малко живот. 
Нейната памет взе, но пречистена от тягостни подробности. И тъй като вече знаеше друга истина за себе си, яростно се бореше с лъжите в пресата, а те си бяха истина. 
Крамолите я изтерзаха и да забрави омразата която се надигаше в нея си присади чиста душа на дете от третият свят и тъй като някогашните й албуми бяха хитове – еднодневки, отдавна изпогубени, изпотрошени, претопени, а списанията и плакатите на които разголваше прелести предадени във вторични суровини преди много календари, вече нищо не я свързваше с миналото.
През следващите години си присади само рак на гърдата и я изряза за да е солидарна със страдащите от болестта й най-вече да спечели изгубените позиции на музикалният пазар. Сложи си вагина от непълнолетна девица и до края на дните си остана непристъпен храм. Вече беше родила две руси фурии които я вбесяваха с елементарното си мислене и се чудеше на кого ли са се метнали. 
Възрастна си имплантира ореол и започна да пише автобиография. Нямаше писателски талант, присади си го. После й липсваше вдъхновение, присади си и него.
Сложи очила. 
Седна пред компютъра и доволна написа заглавието:
„Самата Аз” 


антиутопия и кибер пънк

хумористична фантастика