В края на тази година, искам да благодаря на Бог, за всичко, което направи лично за мен;
по всяка логика трябваше да съм мъртъв още 1997-98 година.
Не спирах да пия, въпреки Есперал-а, инжектиран в гърба ми се натрясках яко на премиерата на "Критика на чистите чувства" с ясното съзнание, че играя на нещо далеч по-драстично от Руска рулетка.
Цяла бутилка водка. Все пак намерили са ме колабирал на ЖП гарата.
Лекарите бяха вдигнали от мен ръце, с някои вече бях приятел, говориха ми като на смъртник, за когото повече нищо не могат да сторят. Психолозите от Центъра за зависимости - също.
Бях алкохолик в последен стадии.
Но имало е нещо, за което да живея.
И достатъчен е даже фактът, че ме има. Като надежда за всички със зависимости, като надежда за семействата им и за обичащите ги.
В края на 2004 без никакво лечение спрях да пия. Само след един приятелски разговор с един полицейски офицер. Не писах "приятелски", а наистина приятелски.
Простичък, ясен, невинен разговор.
Такива съм водил стотици или хиляди. Свещички в храма "Св. Атанас" в Асеновград и една искрена молитва, каквито също съм казвал стотици или хиляди пъти...сюжетно неубедително, рязко, така както не бива да се описва в книги, без психологическо обяснение - спрях да пия.
Оживях.
Това обаче не беше края.
Това беше началото.
Смених десетки ъндърграунд професии: ъндърграунд като тежки, физически, неособено квалифицирани, а не ъндърграунд като криминални. Смених и доста жилища, понеже нямах и жилище.
Изпълваше ме дива сила, обръщаше се в екзалтация и пишех, пишех, пишех...
Животът ми тръгна на хубаво, но ето как съм изглеждал.

Няма коментари:
Публикуване на коментар