четверг, 6 сентября 2012 г.

Копирам постинга в знак на съпричастност, автор vmir

Статията е написана във връзка с трагичната смърт на блогър от блог.бг., която има вероятност да е настъпила в следствие на тролски гаври и серия от подли атаки срещу честта и достойнството му. Носещи или не пряка вина за случилото се, все пак една група от "хора" вгорчи последните дни на живота му. Накрая беше замеряна с кал и паметта му. Това, което се случи не е инцидент, то е фаза от един процес, развиващ се с години. Не знам, до колко по-далечни последици може да се стигне.

Оригинален адрес на статията





05.09 23:12 - ИМИТИРАНЕ НА ТЪРГОВСКА МАРКА И ИМИТИРАНЕ НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛ
Автор: vmir Категория: Политика   
Прочетен: 342 Коментари: 6 Гласове: 
22

Последна промяна: 05.09 23:54
Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bgПостингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Мнозина у нас живеят с дълбокото заблуждение, че безнаказаността за имитаторите на търговска марка, означава безнаказаност и за имитаторите на интернет потребител. А всяка имитация може да бъде сериозно престъпление, ако е целенасочена, извършена е без съгласието на имитирания, и му носи щети или загуби. Самозаблуждение в безнаказаността е логичен резултат от липсата на пазарна култура в комбинация с агресивно натрапваните у нас невежествени представи за неограниченото всемогъщество на корпорациите.
 Щом интерконтиненталната Адидас” не може да осъди шмекерите от Адибас в САЩ, значи няма закон, по който да се осъди имитацията на някакъв си интернет потребител - мисли си вманиаченият всезнайко и не само прави регистрацията, но и уверен в безнаказаността си, започва безгрижно да се изявява от името на имитирания.
Малко назнайване за пазара обаче разкрива една съвсем различна картина. Толкова ясна и отчетлива, че никакви крясъци за срастване на бизнес с власт, корупция, политически чадъри, монополи, покупко-продажби на национални интереси, бизнес предателства, измама на потребители, зомбиране, манипулации и прочие дежурни дивотии за героизиране на кресльовците, няма как да накарат някого да види имитатора на чуждата самоличност в ролята да речем, на Робин Худ.
 А вманиаченият всезнайко не само се вживява в подобна роля, но и непрекъснато тласкан от невежеството си, пише ли пише от името на имитирания, за да му навреди максимално, и вероятно маниашки си въобразява, че в лицето на имитирания и симпатиите му към капитализма, унищожава самото зло по света.
Да, ама не! Защото сегментирането на пазара поставя “Адибас” и Адидас” в двата противоположни края на скалата на платежоспособното търсене. Което значи, че продажбите на ментето не отнемат и долар от продажбите на оригинала, а онези, които ще купят ментето сбърквайки го с ориигнала, просто утвърждават атрактивността на имитираната марка. Няма как да дадеш 120 лева за “Адидас”, ако вярваш, че е възможно да струват 12 лева, нали? Но, купувайки уж оригиналната марка за 12, ти предстои да разбереш от собствен опит, че качеството струва 10 пъти повече, и се нарича “Адидас”,нали?  Ето това, а не загниването на капитализма е причината Адидас” да не осъди “Адибас”. Защото “Адидас” не губи от Адибас”. (За да губи, трябва да са в близки или еднакви ценови сегменти) А щом не губи, няма нито волята, нито мотивацията да докаже, че близостта на имената е преднамерена, независимо, че някакъв брой не особено компетентни купувачи ще се окажат измамени. Което е проблем на Съюзите на потребителите, не на “Адидас”.
Точно обратно стоят нещата с  имитирането на интернет потребител без неговото съгласие. Защото имитацията тук е резултат от това, че за някои, свободната воля на някаква си личностeизмислица, достойна за подигравка. Какъв по-ярък израз на несъгласие с имитацията може да има от яростта на онзи, с името на когото се злоупотребява? Но дори и това не спира имитатора, обратното – той започва да сочи провокирания от него афект като “доказателство” за “основанията” си да имитира. С което си вкарва фаталния автогол и си отрязва пътя към измъкване с твърдението, че имитацията е случайна и не е имала за цел да навреди, злепоставя, или да създава дискомфорт, притеснения и загуби на имитирания.
Ето как казусът с имитацията на интернет потребител е обяснима и категоризуема с помощта на действащия в момента Наказателен Кодекс без помощта на какъвто и да било закон за интернет престъпленията. Особено в сайт, където потребителите се познават и не са необходими специални процедури за достъп до данни и доказване на самоличности, защото съществуват достатъчно потребители, които могат да удостоверят и сведетелстват за самоличността на извършителите и извършените от тях деяния.
Моля, разпространете този текст, не държа да бъда цитиран, само искам да бъдат ограничени престъпните посегателства в нета! Това няма как да стане, докато някой не бъде вкаран в затвора. Но, за да стане това, трябва да свикнем да се предпазваме от лъжите, с които ни заливат не само медиите, но и тези около нас. 

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email