Грозна бенка

Приличаше на насмешливо трето око. На дупка от куршум в челото. Винаги съм харесвал бенките. Тази беше отвратителна. Имах чувството, че диша. Разваляше симетрията на цялото лице. Привличаше погледа към себе си. Избождаше очите. Гълташе пространството. Лицето й чезнеше. Имах чувството, че чувам звук от лакомо всмукване. На кокоше дупе ми напомняше. Боцкаше ме под лъжичката. Приличаше на топче търкаляно от торен бръмбар. На дупка от червей в прекрасна ябълка. Винаги съм харесвал бенките, не можех да си обясня защо тази ме отвращаваше. На другите като че ли не правеше впечатление. Никой не споменаваше бенката. В погледа на никой не забелязах и намек от отвращение. Срещахме се с много хора през този месец в който с нея бяхме неразделни. Често дори я ласкаеха, че е хубава. 

Хубава беше. Наистина, но без бенката. Много грозна бенка. Вечерта в която се запознахме нямаше как да забележа дефекта й. Светлината беше нормална за бар, тоест доста слаба, а аз бях пил доста. Приятно момиче беше. Малко налудничаво, но това й предаваше очарование. А и аз не се държах много нормално. На сутринта си помислих, че е изцапана. След туй си казах, че й отива. Изобщо не й отиваше. Очите й бяха светлозелени, а бенката черна, че чак синееше. Помислих си, че е тумор, но се оказа, че не е. Имала е по рождение. Не, че й беше неприятна темата, но много не я разпитвах. Изглежда беше свикнала с нея. Сигурно й са били необходими години за да се примири с подобен дефект. В училището сигурно са я правили луда. Страх ме беше да продължа разговор да не взема да отключа някой ужасен спомен. Лятото прекрасно, страстите разбунени, говорим на един език, вълнуват ни сходни неща. Приятно ми е чувствителна и гальовна, че се смее шумно, че пуши почти колкото мен, че вечер обляга глава на коляното ми, събужда се малко след мен, а заспала прилича на огромна котка. Измисля си истории и си мисли, че й вярвам, а после не ми се сърди като започна да й се присмивам. Има разюздано въображение и разюздан аромат. Когато капризничи прилича на дете. Когато пожелае може да изглежда сериозна. Люби се като седем жени едновременно, не заспива веднага след това нито ми се е разсърдила, ако аз заспя. Често ми се искаше да й кажа да махне бенката и да остане с мен. Но премълчавах. Когато прочетох прощалното й писмо, нищо не трепна в мен. По-скоро бях доволен, че съм се отървал от бенката. Нямаше причини да ме напусне. Отношенията ни бяха прекрасни и съм сигурен, че щях да свикна с дефекта й. Но когато разбрах, че едва ли ще се срещнем повече почувствах облекчение. Загубих бележката още същият ден. Приятелите си мислеха, че пия от мъка, но си беше от радост. Опитваха се всякак да ме утешат, изпълняваха всеки мой каприз, а аз разбира се злоупотребявах и си умирах от смях. Единият ще ми отстъпи мотоциклет, друг пушка и куче. Картини от стените си сваляха, запознанства ми уреждаха. Накрая така ме разглезиха, че чак наистина щях да се почувствам страдалец. Дълго още бенката ми се присънваше. Ту като Африка върху картата на света, ту като бърборещо глупости циганче, ту като лице в лицето. Стрясках се на сън. Осъзнавах, че отдавна живея с друга жена, че бенката е останала назад в миналото ми. Но до сутринта не можех да заспя. Пушех цигара след цигара и се чудех с какво бенката се е запечатала така дълбоко в мен. Не съм от носталгичните хора, пътувал съм, губил съм, сменял съм десетки местожителства и работни места. Не е и единствената жена от миналото ми. При това връзката ни не беше дълга. В известна степен беше дори случайна. Така и не се опознахме добре. Тя говореше измислици за себе си, аз не разказах истини. Не я приемах за грешка, не я приемах и за успех. Нещо което се беше случило. Имало е някаква роля в живота ми, но сцената е отминала. Но сънувах я, сънувах я още. И си спомнях за нея видех ли червива ябълка или проядена мазилка, когато имах безсъние и чувството, че пълната луна ме бие през лицето. Когато ме мъчеше главоболие и жажда сред бурна нощ или просто нещо ми беше писнало и желаех за миг да остана сам. И тъй продължи до денят в който случайно се срещнахме. Разминахме се. Не я познах. Тя се обади. Смееше се. Позната ми беше от някъде, но не можех да се досетя. Напомни ми тя. Пихме два или три джина. Свежа жена беше. Малко напълняла, изрусена, изглеждаше улегнала, а бенката я нямаше.
-Какво ли не прави съвременната медицина. Реших да махна това чудо от челото си. Трябва да ти кажа, че живота ми се промени. Те спряха да ми говорят…Не се кокори такъв. Имах гласове. Може и да бяха извънземни, а може и да не съм с всичкия си, но те спряха да ме тормозят. В началото ми липсваха. Забавни бяха. Онази вечер когато се запознахме те казаха, че ще имаме чудесни спомени и не ме излъгаха. А после пак те ме посъветваха да си тръгна и сигурна съм, че е за добро. Напълнял си, изглеждаш по-мъжествен. Аз също съм доволна…Спрях да рисувам. Вече няма нужда. Децата ми са като рисунка…Ох, да закъснявам…
Допи си джина и си тръгна. 
Свежа жена. Ако се срещнем пак, отново няма да я позная.
Хубава е.
Но изобщо не е красива, без грозната си бенка. 


любовна и еротична психо-драма