Скрито зверче

 Възвърна мисъл пред волана, преди да е подкарал.

Позвъни на момчето от службата, късно беше.
Дано не е пило и то, каза му, че е приятелска услуга.
Малкият прояви ентусиазъм. След минутка цъфна, живееше явно наблизо. Зададе няколко глупави въпроса.

Накрая:

-Но не искаш ли да те закарам?

-Не. Само колата. Аз ще се поразходя.

Момчето се изсмя притеснено.

-Виж, тези улици...Два часа е, без кола.

-Не съм толкова пиян. Знам какво правя! – второто изречение изрече доста властно.

-Добре, добре -рече плахо момчето. – До утре!

-Пикльо! – промърмори когато колата се отдалечи – "Тези улици, два часа е, без кола". Притеснен. Той за мен!

Изсмя се с презрение, после му стана мило.

-Трогателен е.

Огледа се, коя ли улица да поеме.
Тъмни, приличаха на надникнали в света му любопитни същества.
Искаше да се поразходи, за да отрезнее.
Такъв в къщи му се стори неуместно да се прибере. Жена му ще го пита. Ще й каже. Никога не му е имал проблем с алкохола. Почти не пие. Има си стил. Във всичко. Дори в това, че сега малко попрекали. Тя ще мърка сладко. Ще е свила коляно в скута му. Прави го по един самобитен начин. Много е естествена.

Ще й разкаже и останалото. Много ще я учуди, като каже: “литературно четене”, той и литературно четене! Авторът му беше приятел от училището. Беше му писал във фейса, но кой да му обърне внимание.
Срещнаха се съвсем случайно.
Има ли случайни случайности?
Кой го знае? И какво толкова го мисли.
Великият поет работеше в бензиностанция, за няма и шестстотин лева, а на години вече. Четиридесет и три. Да работи като някакъв тийнейджър, на бензиностанция!
И на лицето му изписан тийнейджър.
Растял ли е през всичките тези двадесет и няколко си години? Само се е състарявал. И с торбички под очите.
Много близки бяха. Съвсем на дете заприлича в радостта си, когато поканата му беше приета.

След четенето и прозяващата публика, продължиха в “мансардата на бляновете” – истинска дупка. Май не и негова, а пак под наем. Студентска работа. Иначе компанията му – веселяци.

Тръгна и чашка, и приказка. И по-разбираема поезия чу. После и без друго всеки приказваше, а никой никого не слушаше.

Ще й го спести. Няма да й разказва. Нещо като нищо беше вечерта. Едно странно нищо. Засмя се. Кривна в произволна посока. И тогава видя мургавата хубавица с кученцето. Труженичка.
Къси панталонки, впита фланелка с дълбоко деколте. Дълги крака, тънка талия.
Стори му се, че кърми помиарчето.
Какво го е гушнала такава?

Още не я е попитал и тя започва с тарифите си. Той:

-За какво ти е това куче?

-Ами то прилича на теб, бате! Това е твоето куче! Купи го, само петдесетачка. Пичбул всяка мутра грозна може да има. Пари ще преброи и толкова, но това кожата ти е одрало. Любопитно едно – муши се навсякъде.

Засмя се, погледна го под лампата.

-Гледа като теб.

Стори му се, че казва истината. Миловидно, опитваше се все едно да каже нещо. Както той цяла вечер, в компания, в която никой не би го разбрал. Почти толкова подходящо беше мястото му през изтеклите часове, колкото улично куче в обятията на мургава проститутка.

-Ама ти как така? – недоумяваше – Защо си го взела този помиар.

-И аз не знам, бате. Той е искал да е при теб. Гледаш като него.

-Хайде взимай тази двадесетачка и да те няма.

-Но това си е мой офис.

-О, да. Съжалявам, хайде до скоро.

Кучето сви глава под мишницата му.

-Изобщо не гледа като мен. Така гледах някога, ама сега вече - не.

Топла вълна се изля в гърдите му. Обясни си, че е топлината на кучето. После се закле да не пие повече. Разсмя се на глупавата мисъл. Седна на масата пред денонощното магазинче до дома си. Купи пържени картофи на кучето и се учуди защо не ги яде. Реши, че хубавицата наистина го е кърмила. Изпи бързо две бири.

-А се разхождах уж да отрезнея.

Преди новото количество алкохол да му е подействало реши да се прибере, че е по-глупаво да обяснява за кучето, отколкото за цялата вечер.

Слезе в мазето. Кучето скимтеше.

-Ти ще стоиш тук! Ще издържиш една нощ. Такова зверче като теб, крих в себе си, толкова много години. Такова зверче като теб, крих в себе си, толкова много години. Такова зверче...-понечи да потрети, спря се – “То прилича на теб, бате! Любопитно едно! Навира се навсякъде!”...крих те.

Разстрои се от собствените си думи.

Изкачи пеша стълбите и съвсем му се замъгли съзнанието.

В къщи отвори бутилка уиски. Пи с жена си, смяха се. Напиха се и заспаха. Не помнеха дори дали са се любили. Стори им се щура нощ, защото подобно поведение им беше нетипично, а сега почти без повод, толкова странни.

Припомни си подробностите, едва две седмици по-късно. Когато съсед го помоли за крик. Слезе да го потърси в мазето. И намери умрялото от глад, скрито зверче.