събота, 12 април 2014 г.

Клоунът

През целият път се кикотеше. Знаеше, защо се качва в тази кола къде го водим, но се кикотеше. Колегата, изръмжа му, а той леко като, че ли се постресна и пак продължи да се кикоти. Да беше истерия, не беше. Кикотенето му си беше кикотене, преминаваше от весело в закачливо, в иронично, в надменно, за кратко наистина в ненормален пристъп, но се овладяваше и придобиваше характер, различни характери. Приглуши ми ушите. Пуснах музика. Напомних му, че е сгазил лука, че е прекалил, че това е краят му. Не го правя. Аз съм убиец, не съм изверг. Исках само да престане да се кикоти. Казах му, че е осъден на смърт, за да е по-потискащо, а той като, че ли стана още по-весел. Клоун си беше, истински професионалист. Добър, грабваше душата на хората, а когато от сцената вече не е можел да получава необходимата му изява, опитал се да превърне живота си в сцена. Печелил с играта си опасни приятели, шегувал се с тях, а това са хора които не обичат да се шегуват с тях. Общо взето имат чувство за хумор, но хумора им има
граници. Кикотеше се. Започнах да се смея и аз. Казах му, че не е смешно и тогава избухна истинският смях. Кикотихме се и тримата. Едва се владеех, така не съм се смял от половин живот насам. Сълзи се стичаха по скулите ми, капеха чак по яката ми, сополите ми тръгнаха. Корема ме заболя, а правя осемстотин и деветдесет коремни преси. Намалих за да не катастрофираме, едва държах волана в ръцете си. Спрях да дишам за да се овладея. Опитах се да мисля хладно. Напрегнах лицевите си мускули. Броих до не знам си колко. Мислех си, за паричният превод, за сметката която ще открия. За новото си момиче. Трябва ли да има толкова млада жена около мен? Ще й отдам ли напълно сърцето си. Мога ли да опазя служебните си и лични тайни от нея, без да бъда изолиран дотолкова в черупката си, че да не чувствам наслада от любовта й. Жените харесват загадъчното, а тя много въпроси не задава. Едва на двадесет и три е, но жените не са пораснали момичета. Жените се раждат и са били жени още докато са били момичета. Друга порода са, дълбока е природата им, умеят да разбират, да се отдават и да имат, да обичат и да бъдат обичани, да желаят и усещат как да постигнат желанието си, когато нямат достатъчно умение да го постигнат. Тя е жена, нищо, че е толкова млада. Обзе ме нежно чувство. Исках да съм сега с нея, да я прегърна и да забравя всичко останало, но пак се разкикотих. Поне да казваше какво го разсмива, така е егоистично, дори в повечето случаи дразнещо, но той така сладко се смееше, че нямаше как да му се разсърдим. Просто заразяваше. Ако си мислеше да ни подкупи с това грешеше. Ние сме професионалисти, но мисля, че не си го е помислял. Просто й той си беше професионалист и до последният си момент правеше шоу. Пусна една шега за релсата която я вързахме на крака му. Плоска шега беше. Запуши си с два пръста и носа и пак започна да се киска. Спря се за да спомене, че обичал рибена чорба, а сега щял да стане чорба за рибите. Изобщо не беше смешно, но като се захилихме след туй с колегата, нямаше спиране. Клоунът все още сякаш беше с нас и не спираше да се киска и да ни заразява. При това изглеждаше още по-смешен, защото вече не го очакваше смъртта. Беше преминал през прага й и й се беше надсмял. Освободен от всичко се кискаше и ни освобождаваше от всичко. Не ни очакваше и неприятното задължение, минало беше по-лесно от колкото си представяхме. Товар беше паднал от гърдите и раменете ни и се кискахме и не можехме да се спрем. Докато не ни спря ченгето. Изглежда тъй съм се смял, че съм карал на зиг – заг. И продължавахме да се смеем, а ченгето си помисли, че му се присмиваме. Не, че му се присмивахме, но това което си помисли ни разсмя още повече. Вбеси се, а това беше адски, ама адски смешно. Викна подкрепление. Не успяхме да реагираме, на ясно бяхме какво става, ама не съвсем, изглеждаше толкова смешно, че не приличаше на истина. А физиономията на мъртвият клоун, пред очите ми, като истинска. Гледам го как се гърчи като червей от смях, от очите му текат сълзи, удря с ръка по колената си и се киска ли, киска и ме заразява и съм ужасен от това което се случва с мен, но това, че съм ужасен е много, ама много смешно. Появяват се и другите ченгета, озъбени, а ние им се кискаме.
Каква съпротива, да окажем, бе братче, та ние не можехме да се държим на краката от смях, а като осъзнах какъв фал сме направили още по-смешно ми стана. Появиха се още ченгета, а ние се кискаме ли, кискаме. И продължихме още дълго да се кискаме.
Какво се случи? Накратко: в колата откриха достатъчно улики да ни арестуват.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email