Вятър и мъгла

-Хората не са лоши? -Не съм си го и помислял. -Тогава защо търсиш доброто? -Не го търся. -Търсиш го. -Откъде ти хрумна? -Имаш печален вид. -Така ли? -Направо скапан. -Не съм се обръснал днес. -И това, но не само това. Раменете. -Не са ми свити. -Така ти се струва. Но остави. Не искам да критикувам. Просто не критикувай и ти. -Не критикувам никого. -Личи си, че не можеш да се справяш. -Зависи в какво. -В най-общото и основното, в живота. Луташ се, несигурен си, неспокоен. Липсва ти увереност. Запечатал си се, не показваш себе си. Необщителен си и пасивен. -Възможно е. -Точно така е. Пропилял си много възможности, но
твоя работа си е. Всеки трябва да си върши своята. Аз просто си търся приказка. Не го вземай на вътре. Така си мисля, може и да не съм прав. -Може? -Искаш ли ти да шофираш? -Не. -Защо? Такава кола не си карал и едва ли някога ще караш. -Не искам. -Не мога да повярвам. Да шофираш подобно бижу, за повечето мъже е удоволствие, равно на любов със забранена. -Сигурно. -Не обичаш ли да шофираш? -Боли ме главата. -Препил ли си? -Какво те интересува! -Добре, добре. Извинявай. Нищо не попитах. Виж там в жабката трябва да има аулин. До теб има минерална вода, ето там до седалката. Видя ли я. -Да. -Ще ти мине за минути. -Още много ли имаме? -Какво път ли? -Да. -Закъде бързаш. Доколкото разбрах нямаш работа. -Доколкото разбирам, май, да. -Лоша работа. -Наистина. -Сам си го правиш, да знаеш. -Виж ти. -Остави тази ирония. Казвам ти го съвсем добронамерено. Критичен си към действителността и оттам идва всичко. Бутваш се в себе си. Свиваш рамене. Това не прави хубаво впечатление. Буди недоверие. И дрехите не ти стоят добре, но и маската. Маската е много важна. Всеки си има роля, нали? Извинявай, за клишето, но така е. Щом имаш роля, трябва да я играеш добре, иначе ще те изхвърлят от сцената. Или най-малко ще преминеш във второстепенен или третостепенен герой в своят живот. Хонорарът разбира се ще е по-малък. И аплодисментите. И главната героиня в твоят собствен живот няма да е в твоите прегръдки, а в прегръдките на този който може и да е имал по-малко право от теб да бъде главен герой, но е имал смелостта да се прибори за тази роля. Какви средства е използвал е друг въпрос. Не, бързай да го критикуваш, погледни резултата. За средствата не можеш да си сигурен, но резултата е очебиен. -Пак ще ме заболи глава. -Твърде горд си. В това е и падението ти. Не можеш из своите снежни върхове да намериш споделим език. Природата е безразлична към трепетите. Тя е на милиони години, а ти имаш кратките си човешки дни. Различни нива сте, различни категории. Не ти остава нищо друго освен самотата, стигнеш ли твърде високо. Самотата ти отнема възможността да изградиш стабилни житейски позиции и да бъдеш полезен, което те води към още по-голяма самота. Омагьосан кръг. Поглъща те, потъваш в тинята. Дори не го усещаш, защото тя отделя едни пари. Сладникави, трепетни, предизвикващи халюцинации. Умираш и чак ти е приятно. Приятно ти е, но идва един момент в който се събуждаш. Сам, безполезен, никому ненужен. Самотата която си боготворял не може и да те нахрани и да те облече. Възвисените ти мисли, не струват и колкото билет за трамвая. Струва ти се, че всичко около теб те мрази. Заблуждаваш се. И започваш да го мразиш, а е излишно. И жалко. Хората не са лоши. -Знам. -Добре, знаеш, знаеш. Виж в жабката, подай ми цигарите. Не те попитах, искаш ли? -Отказах ги. -Хубаво си направил. Наистина, вредни са. И аз трябва да ги откажа. Мина ли ти главата? -Като, че ли малко. -Сигурно те боли от атмосферното налягане. Тази планина е малка, но наклоните й стръмни. От рязката промяна на надморската височина, е. Нищо скоро ще стигнем. Но ти сега изглеждаш по-жизнен. Така по – те харесвам. -Благодаря. -Хората не са лоши. Всеки си гледа работата. За да е полезен. Нещата да вървят. Кой знае на къде, но да вървят. Не ни е съдено да знаем. И защо ли и да се питаме. Достатъчно ни е да знаем задълженията си и как да ги изпълняваме. Останалото е както казва народа, вятър и мъгла. -Вятър и мъгла. -Да, всичките онези лични емоции, които ти пречат да намериш своето обществено назначение и да бъдеш професионалист, са вятър и мъгла. -Ще си помисля. -Няма кой знае какво за мислене. Хората са го измислили. Ти просто, приеми го. Ето, стигнахме. Дотук сме, до онова дърво. Изгледа не е лош и няма да те карам да копаеш дупка. Вече е изкопана. Няма да те заболи. Толкова бързо ще стане. Аз съм добър професионалист.