понеделник, 7 април 2014 г.

Неплатен

Неплатен отпуск. Безсрочен. До обаждане. До потърсване. Не беше съкратен. Нито уволнен. Нито унизен или наранен. Просто трябваше така. Нямаше пазар. Временно явление. Лош момент и нищо повече. Само лош момент. В този сектор нямаше работата да спре. Невъзможно. Търсене имаше. Предлагане, също, но търсене повече. Само застой. И без друго беше уморен. Дойде му добре. Няма причини за тревоги. Никакви. Дори за радост има повод. Малко ще погледне и на себе си. Ще излезе в тези часове в които не е излизал никога. Когато улиците са по-пусти, по-тихи. Когато може да си купи вестник и да го чете сам самичък в
голямо кафене. Ако има други да подслуша разговор, защото ще бъдат само те, а не глъчта в която нищо не може да се чуе. Край реката ще постои. Краката ще си влачи. Може и да поспи. И книжка да прочете. Очите му все се затваряха. Четеше по двадесет тридесет страници. На нощната лампа вечер. Понякога и по-малко от двадесет – тридесет. Никога повече. Често изобщо не успяваше. Мислите му се отнасяха. Разсеяни мъгли другаде. Форми недокоснати от погледа му, само от въображението. Разговори неосъществени, дела пропуснати на идеи с изтекъл срок на годност. Нещо като мечти, нещо като сънотворно, нещо като разтуха. Излишни сладки мисли, рожба на умора или самота. Тъй тъжни бяха, тъй нежни. Тихи и за никой друг. Сега ще има време и за тях. Или по-скоро ще има време да ги прогони. Реално да си помисли и на себе си да се опомни. Може и да гостува на някой приятел. Да се обади на стара позната. Може и да срещне съученичка. Какво ще й каже, сигурно нищо съществено. Как си премина младостта не помни, без да се чувства остарял, което е необяснимо. Дойда му добре. Наистина добре. До обаждане. До потърсване. Не беше съкратен. Нито уволнен или унизен или наранен. Толкова дълго беше безработен, толкова години, толкова се радва когато си намери тази работа, че не можеше да приеме, че отново се случва. И не се случваше. Просто неплатен. В първата седмица оживя. На втората не беше ни жив ни мъртъв. На третата умря. На четвъртата се самоуби. Обеси се в понеделника. Отвори прозореца да се проветрява. Не искаше да вони стаята когато открият тялото му. Дълго си играеше докато направи примката. Имаше чувството, че се шегува, че това не е истина. Имаше чувството, че изпълнява служебна заповед, която не разбира, не му е приятна, но не му е и неприятна. Над която нямаше какво да мисли, защото като всяка друга тя означаваше облекчаване от материалните проблеми. Нещо глупаво, почти безсмислено. Някой обаче трябва да го върже. Нещо което не се връзва със стойностите му, но с което трябваше да направи компромис защото положението му го изискваше. Нещо на което би се замислил, ако беше на двадесет или тридесет. Нещо което не беше сигурен, че ще може да свърши както трябва, защото не го е правил, много не му идва от ръце, но така е било с всичко което е предприемал и пред което не се е чувствал много по-различно. Освежи стаята и с парфюм. Кой знае защо реши да се обръсне. Облече се добре. В най-новите дрехи които имаше, а те не бяха вече никак модни. Възелът на вратовръзката го стягаше и го разхлаби. После я свали за да не му пречи. Прецени, че не изглежда и без него зле. Нямаше да направи неприятно впечатление. Погледна часа. Закъсняваше, винаги започваше да върши важното в осем. Преди осем трябваше да е свършил ритуалите. Качи се на масата. Ритна я делово. Увисна. Никой не го чу, нито провери качеството на свършената му работа. До краят на понеделника никой не го потърси. Не го потърсиха и във вторника и в срядата. Не четвъртък въпреки всичките взети мерки започна да мирише. Направи впечатление на съседите, че през отвореният му прозорец в стаята му влизаха гарвани. Не бяха виждали наоколо. Позачудиха се малко, но тъй като отговора не идваше бързо, а и те си имаха проблеми, ако не като неговите, то поне сходни и близки до неговите и съвсем не им беше да размишляват за гарвани. Кацаха гарваните по него, забиваха човки и разкъсваха плътта му. Безразлично му беше, не чувстваше болка. Не чувстваше болка, но чу телефона в петък. Мъртвото му сърце подскочи. Нямаше кой друг да е. Както и предполагаше, търсиха го на работа. Приготви се на бързо и отиде. Така и никой не разбра, че това вече не е жив човек.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email