Място под слънцето

-Ти се мислиш за курва, а не бива да се мислиш!
-Ама аз не се мисля.
-Нали това ти и казвам. Така трябва. 
-Никога не съм се мислила.
-Какво пак ли започваш да ми противоречиш. С развалена грамофона плоча ли говоря! Писна ми вече! Край!
-Но аз току що влязох. Не сме разговаряли изобщо.
-А това какво е според теб, не е ли разговор. Но щом те удовлетворява, мисли се за каквато си искаш. 
-Ама аз не се мисля…
-Как така? За никаква ли не се мислиш?
-Имах предвид, не се мисля за курва. 
-Значи пак дойдохме до моето. Защо спомена курва, защото наистина се мислиш за курва. Не бива.

-Добре, не бива. 
-Спусни пердетата моето момиче. Хората се опитват да ти внушат, че си нещо което не си. 
-Така си е. 
-Не им обръщай изобщо внимание. 
-Но вие не ме познавате.
-Да. Сега ще прегледам документите ти. Разбра правилно обявата?
-Да си призная честно не.
-Но какво търсиш тогава тук?
-Просто исках да разбера за какво става дума под „работа за млади които искат да си намерят място под слънцето”
-Постъпила си правилно, а си мислиш, че си постъпила лекомислено.
-Но аз просто исках да опитам.
-Опитват се наркотици. Внушили са ти, че си лекомислена.
-Но никой не ми е внушавал нещо подобно.
-Ти искаш ли да намериш място под слънцето или не искаш!
-Но моля ви, госпожо…
-Попитах те, момиче! Искаш ли да намериш свое място под слънцето!
-Ами разбира се.
-Значи си постъпила правилно, а си мислиш, че си постъпила погрешно.
-Вече не знам.
-Браво. Значи толкова и искаш да си намериш място под слънцето. Не мога да помогна на човек който не иска да си помогне сам. 
-Но аз друго…-момичето се обърка, устните и затрептяха. Прииска й се веднага да стане да изхвърчи навън от кабинета, но нещо я възпря. Не беше попадала все още в подобна ситуация. 
-Какво друго, какво. Неустойчива психика ли си? Аз ще ти помогна. Просто трябва да си спуснеш пердетата. Хората те мислят за курва, защото искат да си курва. 
-Но никой не ми е казвал…
-Колко си заблудена. Накарали са те да мислиш това което те мислят за теб. Спусни пердетата, момиче. Защо ти трябва да знаеш какво мислят те за теб. Да започнеш да мислиш като тях ли.
-Не ви разбирам. Наистина не ви разбирам.
-Ще разбереш. Просто трябва да престанеш да мислиш така както са ти внушили. Някой ти е внушил, че си всичко това което си мислиш, че си.
-Съжалявам, госпожо, тръгвам си…
-Прав ти път! Щом не искаш да си намериш място под слънцето.

* * *
Пред вратата чакаха около двадесет млади момичета. За миг съжали.
„Дали не трябваше да я изслушам докрай. Сигурно щеше да ми каже нещо съществено.”
Хрумна й да се върне, да се разплаче и да я помоли за прошка. Мислено даже го направи, но краката и я водеха напред по коридора. Излезе трепереща от сградата. Краката й бяха омекнали. Не можеше да се съсредоточи. Вървеше като призрак. Седна на откритото бистро от среща. Поръча си кафе, после двоен коняк. Близва чашата с часове докато свърши. Не отклони очи от вратата. Свечеряваше се. Светнаха лампите на площада. Гаснеха светлините на офисите една след друга докато накрая цялата сграда замръкна. Униформен служител включи сигнално охранителната техника и заключи вратата.
Там вече нямаше никой.
Но нито госпожата и нито едно от чакащите момичета не излезе.
Обясни си го, че има друг изход.
Прибра се в къщи и въпреки коняка пи успокоителни за да заспи. 
Мислеше да забрави цялата история. 
На другият ден необяснимо желание я отведе до офиса. Почука на вратата. Мързелив старчески глас рече: „влез”.
Стаята беше съвсем друга. Зад вратата имаше гише от мрамор и стъкло. Зад малък отвор стоеше дребно прошарено човече с кръгли очила.
-Какво желаете?
-Сигурно съм сбъркала. Бяхте ли на работа вчера?
-Че разбира се.
Излезе. Номера на кабинета беше същият. Недоумяваше. 
Шокът отмина. Просто търсеше някакво обяснение. Седна отново в бистрото и наблюдаваше. Наблюдаваше как влизат млади момичета. С къси поли и впити панталони, екстравагантни и неглиже, със сака и голи гърбове. С коси почти до кръста или момчешки прически. С тела на самки или плоски като дъски. Шумни хванати за ръце или затворени в себе си мълчаливи момичета странящи от насъбралата се преди влизане група. Пушещи нервно или извадили огледалце да се гримират преди срещата.
Влизаха в сградата за да останат завинаги в нея.
След пет излязоха много прошарени служителки, видимо невротични. Облечени изискано, в разнообразни кройки и багри, но в еднакъв стил. Макар и с различни черти имаха едно и също изражение и си приличаха като сестри.