четвъртък, 31 януари 2013 г.

Лимузината

Цял живот мечтаех да се кача на толкова разкошна лимузина, че с нея да преминавам покрай хората. Без да ми трепва сърцето за смехотворните им болежки. Без дори да ми е смешно. Сляп и глух да съм за тревогите и хленченето на тълпата, да съм откъснат от нея, тя да мисли и говори за мен, на мен да ми е безразлична. Да изглеждам добър, а да съм над жалките й претенции за добро и зло. Да съм в скъп костюм и да ми е все едно как се чувстват, как подсмърчат, къде ги сърби и на кой край потичат сополите им. Вече съм достатъчно високо за да знам, че няма да падна. Независим от дребнавите изисквания на височайши хора и възвисените приказки на дребни хорица. Шофьорът си мълчи и си знае работата. Може би ми завижда или си мисли, че някой ден твърде е възможно да се вози на същата лимузина, но шофьор да й бъде друг. Личи си, че е добро момче. Иска ми се да му кажа, че с труд и усилия не всичко се постига, но някой ден мечтите се сбъдват за тези които знаят за какво да мечтаят. 
Ето например, аз, знаех.
Тази кожа, тези тъмни стъкла, някой като него на волана, славещата ме тълпа. Сигурен бях, че някой ден ще се случи. Независимо как, но ще се случи. 
Лекарство срещу рак не открих и не нахраних гладуващите в Африка, нямах глас да се кача на сцената и да се превърна в кумир пред който хиляди невръстни жрици разголват гърди и танцуват. Не станах кинозвезда която майки и дъщери сънуват, ни написах книга в която да разкрия тайните на съществуването. 
Но тези неща щяха да са мое средство. Нищо повече. Средство да се кача на лимузина като тази.
Бавно напредвах в службата и кариерата. Пресметливо живях и очаквах лимузината.
Вярвах в себе си. Това е най-важното. Колко е просто само, когато целите са ясни…
Бавно се плъзга лимузината. Обграден съм от поклонници. Минути слава. Суета и гонене на вятъра. Как ме величаят само, колко са наивни. Важна клечка съм сега. Изобщо са ми безразлични. Просто тълпа. Тълпа и нищо повече.
Спира вече лимузината. Отварят задните врати. Четирима хващат ковчега и ме изнасят.
Повозих се. 


хорър, трилър, социална драма

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email