За Далибор и Далебор

1. Днес научих за рицаря ДалИбор. Имало е такава историческа личност, а в центъра на Прага се намира кулата Далиборка, в която е бил затворен. Легендата гласи, че докато е чакал в нея екзекуцията си се е помолил за цигулка, тъй се е научил да свири за нея, че затрогнатите граждани се събирали около кулата да го слушат. Човешкото въображение е безгранично, а моето си го бива и все пак не съм в състояние да си представя що за чудо е била тази мелодия. Желанието за живота. Бягство от мисълта, че всичко свършва, че ще угасне дори малкото светлина, която мъждука в тъмницата. Вероятно и бягство от угризенията. Заключената същност във войника - артиста, който най-после намира свобода, едва когато войника е в плен. Заключено тяло - отключен дух. Опиянение от красотата, която се излива от ръцете, които преди това само са убивали. Предположения, предположения, предположения, но едно е ясно, ако музиката не е била красива, много красива - магическа, бързо би отегчила човек в положението му. Близък ми е по душа - отчаянието твори. А легендата е вдъхновила и опера "Далибор". Не съм знаел ни за легендата, ни за операта, когато започнах да описвам приключенията на друг рицар с име ДалЕбор, роден с около тридесет и шест века по-късно, който не свири на цигулка, а преследва музикантите. Защото музиката е смъртен грях и тежко престъпления в неговия Ням свят. И все пак "Ням свят" напомня по нещо за чешка легенда, а героя ми колкото и различен да е, толкова и прилича по дух на онзи затворен в своята кула Далибор.Все едно се е преродил за да изкупи нещо от предишния си живот. И това ще е интересно предизвикателство за мен в следващите книги от "Ням свят". Интересен случай, в който един сериозен пропуск в общата култура, правят услуга на автора. Защото, ако знаех за "ДалИбор", "ДалЕбор - синът на кладенеца" сигурно щеше да е нещо различно, а най-вероятно да има и друго заглавие. Но в този вариант ми харесва, а оттук нататък остава провокацията за надграждане. 2. Понеже ДалИбор е все още доста популярно име в Сърбия, но и Македония, а героя ми се ражда в пиринските чукари от сега декларирам: Героя ми ДалЕбор НЕ Е МАКЕДОНЕЦ. (Сега вече ще си имам проблеми, защото македонските историци ще намерят доказателства и за това, което се е случило след три хиляди години). 3. Знам официалното становище за произхода на името, то е ДалЕбор или ДалИбор е славянско име, но според мен името е тракийско, по-точно - българско (защото тракийци са ни наричали чужденците). Няма да споря. Точка.