понеделник, 6 май 2013 г.

Излишният пръст

Щеше да е прекрасна утрин и прежда да бъдат лъчите които се отразяваха в езерото, да си свирукам и да държа въдицата. Без да ме е грижа да наловя доста и да се върна пречистен у дома. Но той хвърли въдицата близо до мен. 
Преброих ги няколко пъти, корема ме сви, хлад плъзна по цялото ми тяло.
За какво се мисли тоя!
Стои най-безцеремонно и тежи най-малко сто. Работният му гащерезон е виснал като, че ли е напълнил гащи. По лицето му е изписано спокойно задоволство, лови си риба и все едно няма нищо, а има и то е отвратително. Не съзнава ли, че така не бива да се прави, че така провокира хората. Налага им се по отвратителен начин. Сигурно е психопат. Изражението му на стар шегаджия. Червендалест и бузест. Личи си, че е любител на чашката и на сексистките вицове. Оплешивяващ прошарен с виснали месести уши. Прилича на автомонтьор или строител. Съвсем обикновен човек не обърнеш ли внимание. Но пак ги броя и не вярвам на очите си. Иде ми да извадя въдицата и да започна да го шибам с нея където сваря. По-силен е от мен, но аз съм

разярен. Той нарушава личната ми свобода. Дошъл съм тук да разпущам. Да съм сред разбираеми и ясни неща. Най-малко са ми притрябвали уроди. Ръката която държеше въдицата беше с шест пръста. А изражението му, все едно, че нищо няма. Това вече е прекалено. Този човек като, че ли се подиграва с нормалното човешко тяло. Презира останалите. Това ведро щастие изписано на лицето му е зловеща ирония към биологията на общественият индивид. Как така ще излиза и ще държи въдица. Какво иска да каже с това, че ядрените опити оказват тежко влияние на биосферата, ли? Че мутантите са част от нас. Или че човешкото тяло не му е достатъчно. То е за глупаците които трябва да спазват правилата, а на тарикати като него всичко е позволено. Или иска да каже, че човек е нещо което трябва да се надживее, мост и стъпало към свръхчовека. Какво доволство само! Очите му греят. След малко ще бръкне в сака, ще извади пакетите и като нормално човешко същество ще започне да яде. Обръща се към мен, кима ми даже ми и смигва. Боря се със стомаха си да не повърна. Имам чувството, че в мен самият се е родил мутант. Ще отида до колата. Пушката ми е в багажника. Няма да го убивам, само ще го сплаша. Изглежда никой не смее, а му е време. Не може да се явява така на обществени места. Хората може и да не искат да знаят, че сред тях има шестопръсти. Защо им налага себе си. За толкова неща имаме да мислим. За толкова много неща…Какъв е този, че да ни се натрапва. В моментът хирургията е толкова напреднала, че сигурно за десет минути с местна упойка може да се отстрани това което го прави толкова различен. Клавиатурите на компютрите са пригодени за хора с пет пръста. Музикалните инструменти, също. Да се научиш да ги ползваш с по-малко пръсти е признак на воля, но с повече е подигравка със създателите им, с тяхната недалновидност и ограниченост, че не са могли да предвидят, че има и такъв като него, който чувства известно неудобство при употребата на изобретението им. Та той всеки път когато докосва клавиатура я мърси. А сега замърси и мислите ми. Можеше да отстрани дефекта си, но го смята за преимущество. Прави се на ведър човек, но това е лицемерие. Той мрази хората иначе щеше да пожелае да е като останалите. Да беше хомосексуалист, онези си имат общности, себеподобни имат. Или момче със осемстотин осемдесет и три обици по тялото, живота е шарен, модата позволява подобна воля, вижда се и по списанията и по телевизионният екран. Не, че е много мъдро, но е ексцентрично, но това тук е изродено. Изкушава към зли помисли. Никой не може да е толкова уникален колкото той иска да докаже. Като толкова иска да е различен да стане хомосексуалист или да си сложи осемстотин осемдесет и три обици по тялото, но излишният пръст трябва да махне, за да е човек. Човек има по пет пръста. Пише го във всеки учебник по биология. Този с научните капацитети ли иска да спори. Показването на подобно изключение е некоректно. Парадирането с него, истинско престъпление. Не се намира в цирк. Идващите тук не очакват да видят нещо което е извън границите на нормалното. Той им го вре в очите. Истинско посегателство върху съзнанието на обикновеният човек. Това е туй. 
Поглеждам пак към ръката му. Не само, че е с шест пръста, а и грижовно е изпилил ноктите. На излишният е оставил остър малък маникюр. Прилошава ми. Толкова съм отвратен, че вече не мога да издържа, а не искам да повърна в бистрото езеро. Свивам се, залитам и падам във водата. 
Не мога да плувам. Дълбоко се оказва. Потъвам. Мятам с ръце. Издигам се нагоре. Ето я повърхността. Излизам. Задържам се за секунди. Той е протегнал ръката си към мен. 
Мога да я хвана. 
Казват, че удавник и за сламка се хваща, но аз тази ръка няма да стисна. 




Диаболо и приказна фантастика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email