С мен

Искаха да ме убият. Разбирах ги. Не се плаших. Щяха да го сторят. Тъжно ми беше, никакво, но не се страхувах. Нито им се сърдех. Него понякога не разбирах и съжалявах. Към нея имах по-голяма слабост. Имаше защо да ни ревнува. Знаеше, че рано или късно ще заема мястото му. Неизбежно беше, ако не ме убие. Той всъщност не желаеше. Проявяваше колебание, даже страх. Изглеждаше беззащитен, ставаше малък. Губеше възраст, готов беше да се разхленчи, а тя щеше да обърше сълзите му, готова беше. Тя запазваше сила. Не я болеше, всъщност дълбоко, много дълбоко я болеше. Толкова дълбоко, че тя не го чувстваше, а го чувствах аз. Като объркване, загуба на памет. Изведнъж пътеките ставаха хаотични, всякакви закони се сриваха. Шепоти преливаха, смисъла се разбъркваше, заприличваше на хищно мляскане, стъпки в дъжда, съприкосновение на тела в страстна, неочаквана любовна игра. Бързо, пляскане, ускоряващо се, разкъсано от стенания. Пляскане като в началото ми. Дъжд, тела и пръски. Бях с нея и в онази
нощ бях в нея. Мислеше просто за мен, без да съзнава, че мисли. Дъждът я схвана неподготвена. Чакаше дълго таксито. Той я видя прогизнала. Качи я. Няколко усмивки, почти не си говореха. Почерпиха се просто, тя, да се сгрее. Зачервиха се страните й, просто от алкохола. Мисълта й затанцува като самодива, проклет ром. Попита го какво търсят в дома му? Усмихна се на смущението му. Усмихна се, след това бурно се засмя и го целуна. Бяха толкова красиви. Когато заспа ме сънува, а като се събуди само главата я болеше, а малко помнеше. Мъжът до нея й харесваше. Млад, красив и стилов. Мислеше, че приключението си заслужаваше, но не беше просто приключение, въпреки, че тя продължи да го нарича така. Продължи да го нарича и когато разбра, че се намирам и развивам в нея. Мост между двамата или една отделна реалност над която вече нямат власт, но могат да я проявят. Далеч съм още от човешките форми. Търся ги и ги развивам. Той се колебае. Говори й, чувам го само аз. Тя не. Гласът му чуват само дълбините й. Сама е запушила мислите си да не чуват. Много пъти са били разкъсвани от думи, мачкани и съсипвани. Не иска да й се случва отново. Знае кое е правилното. Много болки е изпитала за да го научи. Най-болезнено е да се нарани мисъл, а нейната често е била наранявана. Не чува когато говори за мен като за тяхно дете. Чувам го аз, защото съм дълбоко в недрата й, над които няма власт волята й. 
-Слушай!-изрече му- Ти самият още си дете. Не съм кучката която ще се възползва от слабостта ти, ясно!
-Аз…-разколеба се.
-Не казвай само, че ме обичаш. Не прави нещата между нас сериозни, за да си останат красиви.
Размърка се и се затърка в него.
-Ти имаш толкова сериозни неща пред себе си. Не съм едно от тях, разбираш ли? Ако стана, ще те ревнувам от останалите. 
-С всичко се свиква.
-Не ми говори като скучен. Знам. Искало ми се е някога да имам съпруг като теб. Вече не. Неизживяна младост, но си страхотен любовник. 
-Защо се правиш на лекомислена?
-Ти си лекомислен. Рискуваш много, приятелю. Знаеше какво искаш от живота. Не е дете от значително по-възрастна жена. При това кукувица и скитница. Аз пак ще замина, скоро даже…
-Не го искаш.
-Ти вече загуби представа какво искаш. Опомни се. Трябва да го махнем. 
-Трябва?
-Трябва!
-Необходимо ли е да заминаваш?
-Не е завинаги. Ако не си намериш, а и да си намериш по-подходяща…-засмя се.-Хайде, хлапе, да идем да пийнем. 
Спряха да говорят за мен, а аз да ги чувам. Тишината ме изпълни със страх. Витаех в мрака, гоних се с нищото. Призраци ме загръщаха и просмукваха някъде. Търсих си скривалище и се скрих в сърцето й. И когато извадиха ембриона от тялото й, аз не бях в него. Бях нетленно, в сърцето й. След туй се скрих в разума й. Дългото мълчание както и тогава ме плаши. За да не се боя понякога и говоря. Кара ме да млъкна. Крещи даже. Пие лекарства. Мисли ме за демон и извънземно. Пие понякога много алкохол. Ужасно бързо се състарява. Двамата отдавна не се срещат. Тя престана да се среща и с други. Говори си само с мен. Не знае какво съм. Лекарите й ме нарекоха болест и искат да ме лекуват от нея. Да ме извадят както техни колеги извадиха тялото ми. 
Но макар не го съзнава, този път тя не го желае.
Върви с нощница из двора на клиниката. Косата й се е прошарила. Хора минават покрай нея. Приказките й изглеждат несвързани. Мислят си, че си говори сама, но тя си говори с мен.