Незабелязано

Искам да ме разбере. Аз не съм ревнив, просто искам да знам. Нямам причини да се съмнявам, но чувствам го. Нещо в погледа й, в миризмата, в усмивката, в милувките й. Като, че ли са адресирани към друг. Вечер е отнесена. Сутрин мърка, отвори ли очи изглежда изненадана. Не неприятно, но изненадана. Не искам да я деля с друг, но мога да го понеса. Искам само да няма тази тайна от мен. Други нека има. Не можем да се споделим напълно, дори и с любимият. Няма толкова думи, нито тъй добре се познаваме сами, за да можем да ги изречем. Смисъл също няма. Нека си имаме своите скривалища в които да се спотайваме, иначе твърде се забелязваме. Ставаме досадни и натрапчиви. Аз самият умея да се крия. Така не дразня никой и научавам много. Кротко раста в служебната кариера, но това не прави впечатление. Не буди завист и
недоумение, нито въпроси, нито комплекси. Много са тези на които дори не е направило впечатление, че им бях подчинен, а сега съм техен началник. Не са и малко тези които дори не ме познават. Всеки ден им се струва, че ме виждат за първи път, а от години си кимаме за поздрав в асансьора. Откривам от себе си само което е наложително, останалото може да ми притрябва по-късно, а може и да бъде използвано преднамерено или не, в моя вреда. Освен това е излишна информация. В това забързано време в този поток да натоварваш съзнанието на другият е безвкусно. Редно е всички да го осъзнаят за да имат успех. Какъвто съм в службата, такъв съм и в блока. Не знаят, че ме има много съседи. Проблем не съм създал, нито съм завързал излишно приятелство. Виждам всички, мен малцина ме забелязват. Такъв съм и у дома. Пред нея съм най-открит. Знае за мен неща които бях прикрил и от себе си, преди да й ги призная. Колко цигари пуша и колко солено обичам да е яденето ми. Какво сънувам често и кои детски сънища се преливат с реални спомени и не мога да ги различа. Знае за всичките преди нея, къде се отбивам когато закъснея и кога бързам без дори да осъзная. Не може да се оплаче от потайност. 

Толкова откровен може да бъде човек който умее да се крие.

И въпреки това има неща които й спестявам. Мигове в които правя тъй, че да забрави, че съм около нея. Часове в които я оставям на размишления. Дни дори в които съзнавам, че иска да е сама. Имам си своите скривалища и така й създавам уют. Трябва да има и тя своите. Много от тях без да желая съм открил, но знам, че има още. Такава ми харесваше, но ако имаше любовник, трябваше да знам. Тя е крехка, не може да понесе подобна тайна. Исках да я опазя от товар твърде тежък за нея. Не съм ревнив. Сам бих избрал бельото й и бих я гримирал преди среща. Знам, че е страстна, може да се каже перверзна. Дори проскърцване на паркета я кара понякога да се овлажни. Казвала ми го е. Спомняла си отнемането на девствеността й. Била едва на петнадесет. Ученическа екскурзия. Заспивала когато влезли. Двама, по – големи. После се включило още едно момиче. Имала много мъже след това. Възбужда я и свиренето на чайник и звъненето на стар телефон, миризмата на книги, пъстрите къси рокли, горите, текилата, наболата ми брада в почивните дни, грубият ми речник когато си изпусна нервите при шофиране в града, парфюмерийните магазини. Възбужда я и това да ми разказва еротични преживелици от миналото си. Обичала е разнообразието, сменяла е често партньори. Откакто сме заедно, не. Знам, че фантазира, че го прави. Знам, че иска да го прави, че се бори, на границата е, а това я прави още по-всеотдайна към мен, още по-трепетна. Люби ме почти отчаяно. Като, че ли тялото ми е сламката, а тя е удавница. Признавала ми е, бои се да не потъне в себе си. Някога й е било сладко, но оставяло дробовете и без въздух. Лудуваха под кожата й сенките, подлудяваха я, а тя изливаше по мен, прекрасната си лудост. Годините минаваха, неусетно утихваше. Съзнаваше, че не е същата и се залъгваше, че в мен открива всичко което й е нужно. Възможно е да е потърсила липсващото. Знам, твърде се е борила, уморена е, трябвало е. По-добре да зная, ако се е случило и тя да знае, че зная. 

Загуби ли го като тайна ще го изгуби и като магия.

Ще го превърне в минало като останалите. Ще е при тръпките които разгарят, а не отнемат. Мисли си, че ще ме изгуби, ако разбера. Забраненото я привлича по-силно. Няма да ме изгуби. Поне не, ако узная, сега. От това, че ще я изгубя се боях самият. Започнах да я следя. Нямах нужда от частен детектив, по-добре от всеки можех да се справя. Умея да бъда незабележим, дори не разбраха колегите, че започнах да отсъствам от работа. Не се и запитаха нейните какво търсех сред тях, мислеха ме за част от обслужващият персонал. Бях в кабинета й, докато си бъбреше сладко с колежките. Поправях водопровода който работеше и дори кафе и поднесох. Изглеждаше различна от къщи каквато и очаквах да бъде. Смееше се бурно и се държеше разкрепостено, но това беше поза. Новият къдрокосият я сваляше, но той не беше този когото търсех. Твърде млад изглеждаше, жив хлапак. Не беше неин тип. Следвах я и по банкетите и когато гостува при приятелки. Веднъж дори се изкачих по стара водосточна тръба до десети етаж. Излезеше ли да пазарува минута след това излизах след нея. Преди да се върне вече бях в къщи и разтворил вестника. Когато я пратиха в командировка си взех отпуската. Повредих стационарният телефон ден преди това, за да не и хрумне да позвъни в къщи. Вечеря с един дори му позволи да я целуне и да погали бедрата й под масата, бутна обаче ръката му. Засмя се дяволито и отложи нещата за неопределено време. Сигурен съм и той разбра, че става въпрос за вечността. Сервирах им. Пълнех й колата в бензиностанциите, правих й маска в козметичния салон. Изглеждаше да няма никого, а това повече ме плашеше. Нямаше причини да се съмнявам, но усещах нещо. Нямаше причини да се съмнява и тя, но започна да усеща. Каза ми веднъж, че има чувство, че я следя. Друг път, уж, ме забелязали. Съмнявах се, но не е изключено, всеки допуска грешка и е станало случайно. Дори обаче да се ме зърнали не може да са сигурни, че съм аз. Месеци я следих, чух дори нелепият слух, че съм голям ревнивец, но разбрах, че се говори, че я преследвам. Трудно ми беше да повярвам, но станах по предпазлив. Влизах дори в дамските бани в службата й, но внимавах още повече. Любеше все едно със струята. Различно изглеждаше под душа в къщи. Искаше ми се да приключи играта. Да й кажа колко е прекрасна, как премижава докато водата се стича по нея. Дълго продължи, ако е имала някого да съм забелязал. Та понякога и по двадесет и четири часа е била пред очите ми. Не съм мигнал и съм я наблюдавал как спи. Следял съм всяко нейно изражение и знам в кои часове ми е изневерила на сън. Озадачен бях, но в действителност не го правеше. Трябва да престана, защото колкото и да съм добър, се откривам. Все по-често чувам слухове за ревността си, а тя веднъж ми рече, разстроена, че ако не престана да я следя, ще ме напусне. Откъде и как беше научила не можех да си обясня, но и повярвах и разбрах, че няма да мога да го понеса. Не можех без нея. Прекъсвах за дни, но усещането, че има друг се изостряше. Каква можеше да е причината за странността й. След като няма друг, защо ми се струва, че има. Следвах я из откритият пазар и в магазина за храна за рибки. В книжарницата докато купува материали за работата си. В аптеката и в оптиката. Едва не надникнах и в гинекологичния кабинет, но беше много рисковано. В паркът дълго говореше с един тип който стоеше край изкуственото езеро. Научих повече за него. Разбрах, че е от скоро в града, нанесъл се в стара къща наследена от чичо си. Още нямал работа, търсил си. Почти всеки ден убивал част от времето си там където ги видях да разговарят. Виждах ги често след това. Изглеждаше, че просто си бъбрят, но исках да чуя разговора им. Понякога само си кимаха, друг път разменяха приказки за минутка – две, случваше се обаче да си говорят близо час. Все на едно място се спираха. Доста открито ми се струваше, а напоследък очите й бяха на четири. Имаше едно хилаво храстче на метър два зад тях, само то. Толкова исках да разбера какво си говорят, че реших да рискувам. Свих се в неблагонадеждното прикритие и стоях с часове. Чаках ги, първо се появи той и взе да мята камъни в езерцето. На няколко пъти погледна към мен, но не ме забеляза. Лазеха ме мравки, едно куче ме маркира, друго се потърка в мен и ме направи цял с бълхи. Хапеха ужасно, но не смеех да мръдна, дори дишането си контролирах. Тя се появи. Очите ни се срещнаха, познах суровата присъда. Видя ме. Исках да скоча, да падна в краката й и да я замоля да ми прости, но имаше някакъв нищожен процент вероятност да не ме е видяла. Престанах да дишам, пожелах да не съм тук, да съм листа и клони, да виждам и слушам с тях. 
-Какво ти е?-попита я той.
-Стори ми се, че мъжа ми е в храста.- изрече. 
Сега щяха да погледнат, трябва да не дишам, да не мърдам, ако проверят е свършено с връзката. Свършено е с мен. Аз съм листа и клони, аз не се движа и не дишам. Сливам се с тях, незабележим съм. Взират се и двамата, чувствам им погледите. Не ме виждат, търсят ме, но не ме виждат. 
-Няма никой…-рече той.-А и ние, какво?
Не му отговори веднага. Приближи се до него, малко помълча, а после горчиво рече:
-Да, така е. Ние какво?
Погледнаха се. Мълчаха и се смущаваха като ученици.
-Има ли нещо?-предизвика го.
Целуна я. Не го отблъсна, но и не отговори на целувката. Целуна я пак, този път му отвърна. Погледна плахо към мен. Не ме виждаше. Дълго не откъсна очи, а аз не мърдах, не дишах, спрях пулса си, прилях напълно в маскировката си, докато накрая пуснах корени сред корените и се превърнах в своето укритие.
Хвана го за ръка и го поведе към мен.
Любеха се, а аз ги криех от очите на хората. 


Магически реализъм

еротична фантастика