Прегръдката

Нещо тревожно опари мислите й и отмина, идеше да издере очите на мръсницата, а него да прегази като червей. Чувстваше се унизена. Той й казваше, че я харесва, хвърляше й разтапящи погледи, пикантни закачки, смигаше й, миризмата си изменяше даже, бръчките на панталона си изтягаше, очите си по-светли правеше, гърба си изправяше, остроумен й закачлив ставаше, очароваше я, но тя се чувстваше объркана, защото той имаше здраво семейство.
Сега го виждаше да флиртува с малката мърла, продавачка на вестници. Руса дребна болонка, сладурана тип – порнокатриса. Хилеше се като тамагочи. Цяла сапунена опера разиграваха, а тя седнала на кафе в бистрото зад вестникарската будка, прикрита от храст слушаше всичко.
Нямаше права над него, съзнаваше го. Зле обаче й беше. 
Искаше й се да му каже, че е свиня, но малката кучка си го заслужаваше.
Вече й бяха паднали гащите, сигурно й е цъфнала като трендафил. 
Кифла лигава!
Нямаше скрупули, не мисли, че може да му е дъщеря, а той си има семейство. Слушаше ги. Много
пъти си рече, че е за добре, че изобщо не я интересуват, а нещо различно я пареше. Кибритени клечки щракаха в нея. Някакви страховити мисли тлееха, угасваха преди да ги улови и продължаваше да слуша сапунената опера.
„Тези още малко и ще се изчукат в будката!”
Приплака й се, спомни си за бившият си съпруг. 
Същият инфантилен играч, добре, че не й лепна нещо от някоя. 
Обърна празната чашка кафе в чинийката, остави парите на масата, тройно повече от сметката и тръгна без да е дочакала сервитьорката. 
Хиленето на русата мърла още звънеше в главата й. Нещо щракаше още. Кибритени клечки горяха по-навътре в съзнанието й. Някакъв страх, нещо ужасно се разгаряше…
Спря се на стрелбището и с десет изстрела свали десет капачки. Поклюкарства с една стара приятелка. Гледа половин час в парфюми каквито не можеше да си позволи. Смени си сим – картата, с друг мобилен оператор, а парещите мисли идваха, пълзяха по нея, боляха. Всяка сама за себе си. Тревожна. Неясна. Разкъсана. 
Не разбра, че й потекоха сълзи. След туй ги почувства като съсирена кръв по лицето си. 
Дълго избираше еротично бельо. Нещо се случваше в нея, плашещото предчувствие ставаше приятно. Пламъците не я измъчваха, а милваха. Див страх продължаваше да ги насича, а те пак я милваха ли милваха. Сексуална възбуда и тревожно предчувствие се бореха в нея. Пречиха й да се съсредоточи. Сляпо чувство я водеше…
Направи си скъпа прическа. После оглеждаше за поли. Къси поли, черни и червени, ластични и с цепки, пурпурни и раирани…
Пожарникарска сирена я изтръгна от съня. 
Мъглявата тревога която я мъчеше с часове изведнъж придоби форма. 
Сега не щракнаха клечки. Пламна цялата кибритена кутия. 
Видя я като фотографирана, забравена зад DVD плейъра. 
-Дъщеря ми! – изкрещя и излетя от магазина навън.
Хвана такси, крещя на шофьора да бърза и той осъзна, че трябва. Караше над разрешеното, нарушаваше правила. Крещеше й да се успокои, но сякаш се случваше с него и натискаше още по-силно газта, но когато стигнаха дома й го нямаше. Пожарникарите гасяха пламъците от руините…
После всичко се разбърка. Някой се опита да я успокои, но заби нокти в лицето му. Една кола щеше да я блъсне. Бягаше. Опитваше се да разбере накъде. Кога е скъсала ризата й. Защо гърдите й са раздрани. Хора ли са това около нея или храсти. Искаше й се да се събуди. Това беше сън. Сигурна беше. Сън от който щеше да се събуди в прегръдката на дъщеря си. Бягаше по непознати улици. Накривени лица надничаха отвсякъде. Камион изрева пронизително.
„Искам да се събудя, трябваше вече да съм будна…”
Падна изнемощяла на някаква пейка в някакъв парк.
„Тя…Чух, че не са я извадили…Моето малко момиче е мъртво…Мъртво е….Дано я е задушил дима, дано не се е мъчила…”
-Мамо!-чу гласът й, обърна се.
Видя я здрава и читава. Косите й се пилееха на вятъра. Руси, приличаха сега на огнени. 
-Милото ми!
-Мамо!
Разтвориха ръце и се втурнаха една към друга.
Миг преди да се прегърнат момичето се превърна в пламъци.
Изгоряха и двете…



хорър и трилър фантастика


еротична фантастика