За първите и последните (или един спомен подобен притча)

Доста месеци, като войник, "скатавах" в помощното стопанство, където четирима човека гледахме около петстотин прасета. Свинарниците бяха модерни за времето си. Имам и изключителни спомени, от това странно място малко над Смолян.

Задължението ни беше да се грижим за прасетата и станат ли сто и двадесет килограма, идваше камион и ги товарихме, а той ги отвеждаше в "Родопа", където естествено бяха превръщани в месо.

Взимахме ги малки или отглеждахме такива каквито се раждаха при нас. Обикновено свинките се опрасваха нощем и трябваше да дежурим, за да не прегазят прасетата. Мислех си, често, че по това време трябваше да обикалям с автомат по границата и пак да не спя, но в единият случай се очакваше ръцете ми да дадат живота, а в другият да го отнемат. Както и да е,

Сред подрастващите имаше прасета "тузари", които командваха бокса, първи стигаха до коритото в което изливахме фуража, имаше прасета "опоненти" които се бореха за първото място, понякога го отменаха. Повечето бяха тези които намираха мястото си след тях, тясното корито не стигаше за бройката им. По-силните успяваха да се нахранят, по - слабите не успяваха.

Имаше и прасета истински аутсайдери. Изоставащи. Тези които не можеха да се борят. Имах между тях един любимец Чарли. Имам и разказ за него, но няма значение. Та този Чарли изоставаше няколко поколения. Връстниците му пораснаха. Дойдоха по-малки, в началото се нахранваше, после го изместваха. Следващо поколение идваше, пак се повтаряше историята. Предавахме ги по-млади в "Родопа" и те които умееха да се борят за живота си го губеха, а този който не можеше.....Не го губеше. Преди да ме измести един новобранец - натегач от свинарника и да стана отново нарядаджийска бройка, за което не съжалявах, защото ми беше омръзнало, а и долу в отряда беше вече по-весело, погледнах Чарли, стори ми се, че проклетата свиня има разумен поглед. Беше сам в бокса, но.....не ядеше от фуража който му сипах.

Готино прасе.

Докато ги карахме по пътечката за да ги качим в камиона, животинският им инстинкт се обаждаше, разбираха къде отиват, но този странник в общността си, изглежда от по-далече знаеше какво ще последва с него и не вършеше всичко това което правеше същата тази общност.

Сега, уговорката ми е, че не искам да сравнявам човек с прасе. Общество със свинарник. Не искам.
Един от любимите ми мислители, който често споменавам Блез Паскал, казва: "Човек е средина между скота и ангела" Дидактично добавя, че този който се вживява прекалено в ролята на ангел, трябва да му се напомни, че е скот, а този който живее като скот трябва да разбере, че в себе си носи ангела.
Споделям тази му мисъл. Човек е тази средина.

Като разказвам историята имам предвид скотската страна у човека.
И мисля, че притчата ми, този спомен от живота ми, ще бъде разбрана.
Не винаги успеха в общността е успех в личен план....