Има ли смъртни грехове в изкуството?

Изкуството си е греховно и ако не е греховно, не би било изкуство. Дори Господ да ти диктува на ухо стиховете ти, ръката ти е твърде порочна за да изпише Словото, а ако сърцето ти не се бунтува срещу чистотата Му, то тогава то това не е човешко сърце и не би могло да прави изкуство. И дори в небесната хармония на Бах, сигурен съм, че има поне малко дявол, иначе не бихме я разбрали, дори не бихме я чули. А по-свято творчество от това на Бах струва ми се, че няма или ако има аз не знам нищо за него. По-свято от неговото може да бъде само детско стихче или акварел на първокласник в блок за рисуване преди да е паднала бомбата на умиротворителя върху класната стая на автора или ако го е блъснала кола - твърде честа история у нас - на излизане от училище. Но като изключим тези невръстни творци изкуството на всички други е греховно. И не греха е най-страшното в изкуството, но днес се замислих: "Има ли смъртни грехове в изкуството?" До другата седмица, за колонката в Буквите, ще се опитам да се сетя за Седем Смъртни Гряха в изкуството. Не знам дали има цели седем. За сега се сещам един и това е: Тесногръдието. Това е единственият грях, който със сигурност погубва изкуството. Сега се сещам за малодушието. Ако си достатъчно малодушен пред критика на тесногръд човек, може би си негов съучастник в твоето собствено самоубийство. В това вече не съм толкова уверен. Не бих упрекнал никого, защото и най-силни не са устоявали.